Музикални мечти

Из разговор с моя ученичка на 11 години:

Тя: Има ли грозни пиеси за пиано?
Аз: ??!!?...!!??...ъъъ...
Тя: Като порасна ще напиша най-грозната пиеса за пиано! Непременно ще е толкова грозна, че всички ще искат да я свирят!

Изпити, 1ва част

Дойде време да се out-на. Не, не за тези наклонности, а за професионалната ориентация. Следвам класическа музика, свиря на пиано. Не, не се шегувам и да, това може да бъде предмет на следване. (Между другото това е причината да съм в Германия.) Миналата седмица (на 19.01) свирих с триото си дипломния изпит по камерна музика. Какво е трио? - Тук и тук. А какво е камерна музика? - Тук и тук.

А какво е по-особеното на нашето трио? И тримата сме българи и по този повод на концерта освен стандартния репертоар - Бетовен, свирихме и едно българско произведение - Трио от Любомир Пипков. Как и защо е тема друга. Важното в случая е, че концертният ни дебют мина успешно, а аз получих много добра оценка.

На Вашето внимание:

Клавирно трио Грим

Коледа вече може да идва

Пощальонът тъкмо звънна. Официално излезе на пазара на 29 септември т.г. Внос от Щатите, закупен по иБей от магазин, регистриран в Швейцария, но с банкова сметка в Германия.

От Verve явно следят блога ми, но за съжаление не много внимателно. В албума има ремикси на две парчета на Луис Армстронг, както и едно на Ела Фитцджералд. Дует обаче няма. Ще чакам търпеливо част 5.

Чудя се дали да му лепна етикетче "да-не-се-отваря-преди-Коледа", което така или иначе ще скъсам още преди края на месеца...

Verve//Remixed 4

Дискът най-сетне е у дома и се върти безспирно в дека за ужас на съседите и мое удоволствие. Впечатленията набързо:

1. Дискът е в картонена обложка, а не в пластмасова кутийка. Също както Verve//Remixed.

2. По звучене се доближава до втората компилация от поредицата.

3. Дизайнът на обложката е все така пасващ на съдържанието. Аудио-скулптората е на Микал Хамийд, но (според мен) запазва настроението на обектите, сътворени от Дейв Елис за досегашните албуми. Изглежда като много адекватно продължение на обложката на третата тава.

4. Няма нужда да поправяш нещо, което работи добре. От Verve спазват тази максима с пълна сила. Сред списъка с оригиналните изпълнитени са Дайна Уошингтън, Нина Симоун, Аструд Джилберто, Сара Воон, Ела Фитцджералд. Единствената новост (но пък каква!) е Джеймс Браун. За мое огромно съжаление обаче, ще трябва да почакам поне до следващото издание от поредицата, за да чуя ремикс на някой от незабравимите дуети на Ела и Луис.

5. Не си купувай този албум ако нямаш предните три. Прекалено е зарибяващ. Първо ще ти се прииска да събереш всички ремикси, а после, по всяка вероятност и оригиналите.

Рекапитулация на изминалата седмица

Ще опитам да подредя събитията по важност.

1. Робърт Плант стана на 60. Нека the hammer of the gods го води още дълги години по този свят и не го праща без време във Валхала!

2. Станах на 24 и точно толкова свещи имаше на специално направената за случая торта. Отдавна не бях духал свещи, видяха ми се страшно много.

3. Прибрах се в Германия и интернетът в немското вкъщи най-сетне тръгна.

4. Научих нова прекрасна рецепта за мариноване на месо за скара: страшно лесна и вкусна!

5. Участвах в снимките на видеоклип за кампанията Рур - Културна столица на Европа за 2010.

П.П. (2 дена по-късно) Чак сега забелязах, че това е пост номер 24, при това пуснат на дата 24. Ако все още се чудиш за какво толкова се пèня, погледни пак точка 2 по-горе!

Like father, like son

Наскоро осъзнах, че малко по малко наближавам възраста на баща ми от времето, когато аз съм се появил на бял свят. На годините, на които съм в момента, той вече от две години е бил заедно с майка ми. Случайно или не и аз имам сериозна връзка от две години. Историята се повтаря, знам. Точно това ме притеснява. Замислих се за онези важни и (уж) незначителни епизоди от младостта му, които той е изживял преди да стане семеен човек. Истории, които многократно съм слушал; които съм посрещал според настроението си с ентусиазъм или с досада. Спомням си възхищението, което съм изпитвал като дете; очакването как като порасна и аз ще извършвам подобни подвизи и геройски бели. А сега изведнъж съм на 24 (почти) и съм (може би) много по-близо до момента, в който самият аз ще стана баща. Опитвам се сам да вляза в ролята на този приключенец-разказвач, за да се "оценя" и осъзнавам, че е невъзможно. Няма как да направя този тест "на сухо", да проверя резултата и да знам какво да променя. Никой не може да замени едно от звената във връзката баща-син. Едноличното право да отсъжда ще има само моят наследник.

В този ред на мисли се сещам и за нещо друго: баща ми ме научи да обичам музиката на Led Zeppelin. Те са неделима част от фонотеката му, много повече - от житието му. Тази негова любов зарази и мен. Безбройни са моментите, когато затаили дъх, сме слушали заедно магията на този английски квартет. Дори сега, когато съм на хиляди километри от дома, като си пусна някое тяхно парче, усещам духовната връзка с него и с дома. Преглеждам фонотеката си - имам много любими изпълнители. Но нито един не е за мен това, което са били и са Zeppelin за баща ми. А така ми се иска един ден, мислейки си за мен, детето ми да усеща тази връзка, която аз днес имам с баща ми.

Предпочитания (in black)

Предпочитам

черен чай пред черно кафе,

черен шоколад пред черен хайвер

Black Sabbath пред Черно фередже,

черен Mercedes пред черно BMW,

Black Jack пред Черен Петър,

Черно море пред чернозем,

черна техника пред техника на черно,

Black Bush пред Black Ram.

Dutch eargasm*

Тя е бяла. Тя е брюнетка. Тя пее невероятно блус. И не, тя не се казва Ейми Уайнхаус. Името й е Дорона Алберти. Италианка е, но живее в Ротердам. Тя пее в албума Sex'n'Jazz на Gare du Nord. Въпреки измамно френското име, Gare du Nord са холандци. Не мога да разкажа историята на Дорона без преди това да разкажа тяхната.

Всичко започва, когато Док (Ferdi Lancee) и Инка (Barend Fransen) се запознават в Париж през лятото на 2000. Сходни интереси и симпатии в областта на литературата, музиката и изобразителното изкуство сближават двамата. Докато Инка харесва Miles Davis, Nina Simone и Serge Gainsbourg, Док си пада по-скоро по рок и поп от 60-те. В крайна сметка двамата започват да работят заедно - пишат текстове и композират музика. Впоследствие записват в малкото студио на Док - Real People Studio.

Шансът им се усмихва, когато пролетта на 2001 получават покана да направят саундтрак към модно ревю. Резултатът надминава всякакви очаквания. Албумът (in search of) Excellounge, както и сингълът към него - Pablo’s Blues жънат успехи не само в Холандия и Европа, но и в Северна Америка. Въпросния блус можете да чуете тук. Малка реминисценция от живота им в Париж пък е това парче.

Правим малък скок във времето и се озоваваме в 2007. Gare du Nord тъкмо издават четвъртия си албум. Той е първата част от трилогия, носеща името Sex'n'Jazz. Вокалите са поверени на Дорона. Тя се самоопределя като изпълнител. Всичко, което прави е някъде на границата (ако я има) между музика и театър. Обича да експериментира с гласа си. Обича импровизацията. В Sex'n'Jazz тя се справя... как да кажа... изключително възбуждащо. Сингълът към албума е като секс, превърнат в ноти. Но замълчи, сърце! Оставям ви в ръцете на Gare du Nord & Dorona Alberti:



В допълнение бих казал само, че тази новина никак, ама никак не ме изненадва. Мисля лятото да се разходя за няколко дена до Амстерадм (Van Gogh Museum, каналите и т.н.). Желаещи да дойдат с мен?

П.П. Що за животно е Eargasm-ът и има ли той почва у нас е обяснено тук!

Музикално ревю, ама не съвсем

Докато съм още на гребена на музикалната вълна с предния си пост...

Както се вижда в един от безмислените списъци с линкове вдясно от този пост, доста често от колоните вкъщи или от слушалките, когато съм on the road звучи музиката от поредицата //Remixed на Verve. Става въпрос за компанията, а не за групата. Проблемът е в това, че от много превъртане научих и двете тави, които имам щастието да притежавам (Vol. 1 & Vol. 3) почти наизуст. Викам си: Дай да си обогатя колекцията. ОК. Но да не е Vol. 2 на същата серия. ОК. Но пък да е нещо с подобно звучене. Миии... ОК. И започнах да разглеждам разни ревюта на въпросните албуми с идеята да попадна на някое адекватно сравнение или пък препоръка.

Често се случва, когато се съберат две "но"-та на едно място както в моя случай, търсенето да даде доста неочакван резултат. Този път стана с малко помощ от моя страна обаче. Реших да проверя какво са написали родните журналисти по темата (ако въобще са писали нещо). Написах Verve Remixed в google.bg и отбелязах отметката "страници на български". Не си дадох зор да проверявам всички резултати. По-скоро разглеждах отгоре-отгоре. Общото впечатление беше, че навсякъде просто бяха превели превюто от сайта на компанията-издател. Което не е чак толкова лошо. Стига да не си бяха оставяли ръцете. Както например в един текст, където Били Холидей беше мъж и разни други подобни метаморфози. На доста места имаше полушеговити-полузаканителни предупреждения, че Verve в случая e компания, а не група. Което по принцип е ОК. Само дето звучаха така сякаш ако си фен на групата общата ти култура е прекалено ниска и няма как да си чувал за компанията.

Бях позагубил интерес, когато попаднах на една невероятна, неповторима и абсолютно несътворима статия. Финалът й просто ме срази:

"Разбира се, майсторите на ремикса подобно на компютърни вируси са разчленили музикалните структури с бясно пулсиращи карибски ритми, електронно генерирани вибрации и зловещи механични звуци, които безцеремонно перифразират хуманните послания на песните. Но така или иначе импулсивната тръпка на джаза едва ли някога ще възпламени денс маниаците, а хаусът винаги ще действа като конска муха в ушите на почитателите на великата импровизация. И все пак Verve//Remixed е не само интелектуална провокация за изпадналата в апатия клубна култура, но и тема за медитация на снобите, ревниво бранещи територия с мита, че джазът е елитарно занимание за шепа богопомазани."

А?!?!

Сащисах се!

Някой да разбра нещо?! Аз не. Прочетох го няколко пъти в отчаян опит да вникна за какво аджеба иде реч. Уви! Разбрах връзката между думите и изреченията, но общият смисъл (ако въобще има такъв) си остана скрит за мен. Музиката, която до този момент си мислех, че познавам и харесвам, изведнъж придоби нови очертания. Превърна се в уродлива, тъмна сянка. Terra incognita. Нежелана, дори срамна връзка между два жанра.

Я пак:

"Разбира се, майсторите на ремикса подобно на компютърни вируси са разчленили музикалните структури с бясно пулсиращи карибски ритми, електронно генерирани вибрации и зловещи механични звуци, които безцеремонно перифразират хуманните послания на песните."

Фразите са накъсани и съкратени до минимум, да. Добавени са тежки бийтове, да. Понякога всичко останало от безкрайния вокал на оригинала е някой еднотактов мотив. Но... Точно в това е същината на подобна техника. Jazzanova го правят от години и то с голям успех. Един френски светец също. Ако това са зловещо звучащи вируси не ми се мисли какво точно е работата на Лудия Професор. А и джазът дължи до голяма степен популярността си на това, че "хората го слушат с краката си, а не с главата си". Колкото до хуманните послания на песните - заглавия като The boy's doin' it на Hugh Masekela или Fever на Sarah Vaughаn едва ли могат да носят някакво по-дълбоко значение от това, за което първосигнално се досещам.

Още:

"Но така или иначе импулсивната тръпка на джаза едва ли някога ще възпламени денс маниаците, а хаусът винаги ще действа като конска муха в ушите на почитателите на великата импровизация."

Стига бе! Сериозно ли?! Сигурен съм, че има фанатизирани фенове и в двата лагера. На радикалните денс-фенове подобна музика ще им е прекалено sophisticated; на джазовите свръхпуритани - прекалено опростена или по-скоро опропастена. Това обаче не значи, че няма да има хора, на които този проект да допадне. Точно затова от Verve паралелно с Remixed издадоха поредицата Unmixed, която представя оригиналите на ремиксовете. Това е новаторското и тук е огромният пропуск на това (а и всяко друго подобно) ревю. Подобна проява е като отмяна на визов режим: Слушаш хаус?-Чуй това! Харесва ти?-Чуй оригиналите! И те ти допадат?-Добре дошъл в клуба на елитарно-слушащите-джаз! И обратното (както беше при мен): Вече познаваш оригиналите?-Чуй и ремиксите! Допадат ти?-Ми добре дошъл при харесващите-електронна-музика! Заешката дупка от Алиса в Страната на чудесата ряпа да яде пред такава възможност, разкриваща нови хоризонти!

И все пак:

"Verve//Remixed е не само интелектуална провокация за изпадналата в апатия клубна култура, но и тема за медитация на снобите, ревниво бранещи територия с мита, че джазът е елитарно занимание за шепа богопомазани."

Тук май се долавя нотка на оптимитъм. Къде обаче останаха гадните вируси, рухналите хуманни идеали и медитиращите конски мухи?! Отново подчертаваме, че двата стила нямат допирни точки и че албумът най-много да провокира спор между различните фракции в местния клуб. Вместо да наблегнем да наистина важното: комбинацията от страхотна денс-музика и страхотен джаз е не просто МНОГО готина музика, а мост към нови идеи. Към НОВОто по принцип. А точно жаждата за новото и непознатото е водещата сила в развитието на човека във всеки един аспект.

Мисля, че посланието ми е ясно - тази поредица си заслужава! Независимо дали си фен на единия или другия стил, или пък си нямаш понятие и от двата, но си гладен и жаден за нещо ново - опитай! Неслучйно албумите вече са 3!

Колкото до моето търсене - намерих си не един, а два нови албума! Оказа се, че конкуренцията от Blue Note има подобни проекти: Blue Note Revisited & издадения още в далечната 1996 The New Groove: Blue Note Remix Project Vol. 1. Revisited вече бива прилежно изслушван по около 14 пъти на ден. The New Groove го очаквам най-късно уикенда да ми се усмихне от пощенската кутия. ;-)

Сори, че бях толкова многословен!

All that Jazz

Джазът е начин на живот. Изтъркано и банално, но вярно.

Джаз е, когато си на дъното, когато ден и нощ са еднакво черни. Когато можеш да дишаш, но не можеш да си поемеш въздух. Когато ти е най-тежко и не виждаш изход от ситуацията.

Джаз е, когато си на върха на щастието, когато светът е в краката ти и е твой. Когато цветовете са по-ярки от всякога и можеш да летиш. Когато ти се иска да крещиш от радост и да прегръщаш непознати на улицата.

Джаз е, когато си сам, защото така искаш. Джаз е, когато си сам, въпреки, че не го искаш. Джаз е, когато си с приятели.

Джаз е, когато двама се обичат. Джаз е, когато двама се събират. Джаз е, когато двама се разделят.

Не проумявам защо толкова много хора се заблуждават колко снобарска музика бил джазът. Един от най-големите американски композитори и диригенти - Джон Филип Соуса казва, че джазът ще пребъде дотогава, докогато хората го слушат с краката си, а не с главата. А той определено е разбирал от музика, която "пали" и те вдига на крака.

Джазът е свобода. Вече официално.

Благодаря на Еленко за вдъхновението!

Money for nothing and mp3z for free...

Ако с предния си пост съм успял да събудя някакви, макар и минимални симпатии, смятам с този да ги изкореня. А после да изпепеля почвата, на която са поникнали.

Става въпрос за списъка с недостатъците ми. Той разбира се е по-дълъг от 4те тома на Война и мир. Ако си мислиш, че всеки си ги има и в момента просто “се правя” – прав си... но само донякъде. Говоря за онези мои разбирания, които успешно ме докарват до там, че да се дразня на иначе много сипматични хора за неща, които масовото мнение определя като “дреболии”.

На пол-позицията се класира твърдата ми вяра, че да давам пари за оригинални компактдискове и ДВД-та е правилно. Също така смятам, че ако харесваш даден изпълнител или дадено негово произведение, то е грешно да oчакаш то наготово да ти бъде сервирано. След като ти наистина харесваш даден певец, група или композитор не ти ли се струва идейно, че можеш да си купиш оригиналнен носител на произведението?

Нямам нищо против тегленето на музика от интернет, когато е с научно-опознавателна цел. Не знаеш как звучи някой изпълнител; никога не си чувал за някоя банда; е, има ли смисъл да си даваш парите за продукт, в чиито качества не си убеден? Днешният музикален бизнес бълва толкова много простотия, че ако можеш да си плащаш, само за да отсяваш качественото от плявата, значи имаш солидни доходи. В такъв случай намирам донякъде оправдано тегленето от интернет.

Това, което наистина ме изнервя е ситуацията: “Аз съм върл фен на /сложи произволно име/, дръпнАл съм си `сичките му/й/им албуми от нетО!”. Според мен един такъв типаж е фен на споделянето на файлове в интернет, но не и на въпросната музика. Защото за да я има тази музика са вложени много средства и доста упорит интелектуален труд (добре де, в някои случаи не дотам упорит). Меко казано тъпо е да си мислиш, че да я получаваш безплатно е ОК. В крайна сметка часовете удовоствие, отмора, утеха, нахъсване и не знам си още какво, което ще ти донесе тази музика, също си имат цена, нали така. Да не говорим, че всеки рафт или стелаж с дискове изглежда по-добре от иконка с надпис “MY3NKA” или нещо подобно на монитора.

Позволявам си да завърша с цитат от интервю с Gravity Co. за avtora.com, публикувано на 02. Октомври 2006.

Доста групи започнаха да пускат песни за свободен download. Вие защо нямате такива в сайта си?

Да си ги пускат. Ние в крайна сметка от това се издържаме. За да реализираш албум, това струва страшно скъпо. Истината е, че това, което правим, е свързано със страшно много работа, съответно и разходи. В България сме свикнали, че всичко, което е някакъв вид интелектуален труд, е безплатно. Тая нагласа е варварска. Грешно е схващането, че, видиш ли, хората нямали пари, при положение, че виждаме как всяка вечер хората се наливат в заведенията. Никъде из Европа го няма това, през работна седмица заведенията да са пълни нон-стоп до горе. С пиратстването спираш да цениш музиката. За много хора обаче това, което казваме, ще остане неразбрано.

Съгласявам се на 100% с казаното от момчетата. Удебеленото е от мен.

Благодаря за отделеното време и до скоро!

Втори опит за блог

Здрасти! Не съм сигурен защо въпреки солидната порция ентусиазъм, с която стратирах първия си блог, той така и не просъществува... в смисъл - зарязах го (или той-мен, не знам). Надявам се тук поне да съм по-редовен с писанията си. Предполагам, че понякога ще оставям само снимка, клип или песен. Не ме съдете строго за това. Хм... Минавам на "ти". Ако много държиш да видиш резултатите от фотографските ми напъни, просто цъкни тук. Не толкова претенциозни, но интересни (за мен) кадри, качвам тук.

Обожавам музиката на Led Zeppelin и Massive Attack. Очаквай много техни песни като основна част от "саундтрака" на този блог. Страшно се кефя на Gravity Co. Или поне до скоро страшно им се кефих. Сега просто се питам какво става с Явор...и пак им се кефя! Луд фен съм на Oscar Wilde. Предполагам, че (прекалено) често ще си позволявам да го цитирам.

Откакто съм студент отказах (къде доброволно, къде по принуда) телевизията. Изключенията са пренебрежимо малко. А редовните ми "прегрешения" са две: състезанията от Формула 1 и Хаус.

От 2 години системно прекалявам със сърфирането в интернет. Едно от доказателствата е текстът, който четеш в момента.

Толкова засега. Благодаря за отделеното време!