неделя, септември 20, 2009

Музикални мечти

Из разговор с моя ученичка на 11 години:

Тя: Има ли грозни пиеси за пиано?
Аз: ??!!?...!!??...ъъъ...
Тя: Като порасна ще напиша най-грозната пиеса за пиано! Непременно ще е толкова грозна, че всички ще искат да я свирят!

вторник, септември 15, 2009

Ученическо

Сънувах старото си училище. Отдавна не ми се беше случвало. Стаите бяха не така както ги видях лятото след множество ремонти, а така както ги помня отпреди 6 години, когато завърших. Беше началото на учебната година. Бяхме още във ваканционно настроение, споделяхме летни преживявания и се радвахме да се видим отново.

Чак като станах и започнах да разглеждам разни сайтове из интернет се сетих, че днес е 15.09. Ди се пошегува с мен, че дори след 6 години следване в Германия и 4 години преподаване според немските училищени ваканции, биологичният ми училищен часовник още е в час.


На добър час, ученици!

понеделник, август 31, 2009

Неделно в понеделник

Вчера пак покарах край реката. Този път от Верден в Есен, та до моста в Дуисбург, който е на 2 км от вкъщи-то. Беше по-малко като километри (малко под 35), но не и като удоволствие. По-малко, защото се успах сутринта и тръгнах час по-късно. И защото бързах да се прибера, за да гледам белгийското състезание на Спа. Удоволствието беше голямо, защото си купих нова седалка и вчера беше първият истински тест. Ако долната част на гърба ми можеше да говори, щеше да ви изпее ода на радостта. И снощи, и днес се чувствам прекрасно и нямам търпение да дойде следващия уикенд, за да пробвам да прехвърля 60 км за един ден.

Всъщност се хванах да пиша, понеже се сетих за нещо, което бях забравил миналата седмциа. По алеята срещнах много татковци, бутащи детски колички. Не мама, татко и бебе, а само татко и бебе. Миналата седмица видях поне 20-на. Вчера бяха по-малко, но и времето не беше така предразполагащо. За сметка на това вчера на няколко пъти се разминавах и подминавах малчугани на велосипеди, каращи под зоркия поглед на родител/и също на велосипед. Някои знаеха и можеха да дават път, други се опитваха, но не им се получаваше съвсем. Но всички бяха много готини в сериозността си в поведението на пътя (бил той велосипедна алея насред полето).