Христос воскресе...

...или Easter Bunny got hot!

Оригиналът тук.

Предпочитания (in black)

Предпочитам

черен чай пред черно кафе,

черен шоколад пред черен хайвер

Black Sabbath пред Черно фередже,

черен Mercedes пред черно BMW,

Black Jack пред Черен Петър,

Черно море пред чернозем,

черна техника пред техника на черно,

Black Bush пред Black Ram.

5 неща, които (може би) трябва да знаеш за...

Кое е общото между Конфуций, Марко Поло и Гери Халиуел? Чети по-надолу, за да разбереш! :-)

Откривам нова рубрика. Не че имам много читатели, но пък се надявам те (читателите) да дойдат с времето. Идеята е следната: избирам си нещо, което е привлякло интереса ми. Евентуално споделям защо. Или пък не споделям. Следват моите 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... въпросния предмет.

Не очаквайте някакви свръхестествени явления или паранормални артефакти. По-скоро съвсем простички неща от ежедневието.

Очаквам в коментарите вашите идеи за това какво съм пропуснал в списъка или пък коя информация е по-скоро излишна.

Започваме с джинджифил. Привлече вниманието ми преди около месец и половина. Бях на гости и опитах за първи път джинджифилов чай. Хареса ми и още на другия ден се разходих до магазина, от който по принцип си купувам чай. Съгласиха се да направят коктейл по моя рецепта. Получи се страхотен джинджифилов чай, дори по-добър от този, който бях опитал предния ден. По-късно опитах и черен шоколад с джинджифил. Невероятно лакомство! Бих го сложил редом с онова невероятно вълшебство от Lindt наречено черен шоколад с пълнеж от череши и чили.

Малко обща информация:

Джинджифилът (от турски: Zencefil) (Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер представлява стройно, около 2 метра високо тръстикообразно растение. Родината му е югоизточна Азия. В кулинарията и медицината се използва само разклонената грудка. Тънка коричка пази месестата, жълтеникава вътрешност на корена.

Най-накрая пристъпваме към същността на този пост. 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... джинджифила:

1. На пазара джинджифилът се среща най-често като обелено от външната обвивка коренище. Продава се пресен, сушен и смлян.
2. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) е бил известен с това, че не е сядал на масата без джинджифил. (А е бил доста мъдър човек - трябва да му се има вяра.)
3. Завидна е славата му на афродизиак. (Не на Конфуций, а на джинджифила! Все пак при прекомерна употреба има и не съвсем приятни странични ефекти, тъй че по-полека!)
4. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. (На друго място прочетох, че го имало в Европа още през 9 век.)
5. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене. (Винаги съм се възхищавал на трудолюбието на източните народи! Аз джинджифила си го хапвам в сладко-кисел сос или шоколад или пък просто го пия на чай.) Много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони (Вече неколкократно споменах шоколада, нали!). Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира (хм...Наздраве!), в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил (а Гери "Джинджър" Халиуел ти е пеела на ушенце, хе!).

Вие сте!