Verve//Remixed 4

Дискът най-сетне е у дома и се върти безспирно в дека за ужас на съседите и мое удоволствие. Впечатленията набързо:

1. Дискът е в картонена обложка, а не в пластмасова кутийка. Също както Verve//Remixed.

2. По звучене се доближава до втората компилация от поредицата.

3. Дизайнът на обложката е все така пасващ на съдържанието. Аудио-скулптората е на Микал Хамийд, но (според мен) запазва настроението на обектите, сътворени от Дейв Елис за досегашните албуми. Изглежда като много адекватно продължение на обложката на третата тава.

4. Няма нужда да поправяш нещо, което работи добре. От Verve спазват тази максима с пълна сила. Сред списъка с оригиналните изпълнитени са Дайна Уошингтън, Нина Симоун, Аструд Джилберто, Сара Воон, Ела Фитцджералд. Единствената новост (но пък каква!) е Джеймс Браун. За мое огромно съжаление обаче, ще трябва да почакам поне до следващото издание от поредицата, за да чуя ремикс на някой от незабравимите дуети на Ела и Луис.

5. Не си купувай този албум ако нямаш предните три. Прекалено е зарибяващ. Първо ще ти се прииска да събереш всички ремикси, а после, по всяка вероятност и оригиналите.

Защо не ставам за artist

1. Защото никога нямаше да ми хрумне подобна комбинация.

2. Защото дори да ми беше хрумнала, по всяка вероятност (доколкото се познавам) щях да използвам червено за топката. Което може би щеше да подсили абсурдността на ситуацията, но също и асоциацията с клоунски нос. Така цялата инсталация щеше повече да загуби, отколкото да спечели.

3. Няма три. Просто не ставам и толкоз.

4. След като няма три се питате защо има четири, нали? Отговарям: без четири не мога да напиша

5. На 9. октомври в Дуисбург и Дюселдорф ще бъдат открити две паралелни изложби, представящи различни периоди и жанрове от творчеството на Reiner Ruthenbeck.

Рекапитулация на изминалата седмица

Ще опитам да подредя събитията по важност.

1. Робърт Плант стана на 60. Нека the hammer of the gods го води още дълги години по този свят и не го праща без време във Валхала!

2. Станах на 24 и точно толкова свещи имаше на специално направената за случая торта. Отдавна не бях духал свещи, видяха ми се страшно много.

3. Прибрах се в Германия и интернетът в немското вкъщи най-сетне тръгна.

4. Научих нова прекрасна рецепта за мариноване на месо за скара: страшно лесна и вкусна!

5. Участвах в снимките на видеоклип за кампанията Рур - Културна столица на Европа за 2010.

П.П. (2 дена по-късно) Чак сега забелязах, че това е пост номер 24, при това пуснат на дата 24. Ако все още се чудиш за какво толкова се пèня, погледни пак точка 2 по-горе!

5 неща (не само) по въпроса защо все още мълча

1. Интернетът от Алис идва бавно. Толкова бавно, че вече станаха почти два месеца откакто го чакам. Надеждата крепи човека, казват. Мен ме крепи безплатният училищен нет. Блогът ми обаче е нещо прекалено лично, за да пиша от обществен компютър в него. Вас какво ви крепи?

2. Бюджетът на новото колело надхвърли почти 4 пъти този на старото. Със старото навъртях около 1000 км за една година. Сега с новото би следвало да направя 4000. Ех, мечти... Карам го от средата на май и засега съм покарал малко над 100.

3. Изпробвах различни чайове в ice-вариант. Победителят и моят нов фаворит - зелен чай с лек дъх на кокос (специален поздрав за Кабоми и нейното вдъхновено зелено стихотворение). Карам на него докъм 19 часа. След това минавам на класическия Long Island Ice Tea. Ако някой се реши да ми дойде на гости, непременно ще го заведа при най-добрия барман по долното течение на Рейн.

4. Смятам, че е крайно време да се "разкрия" професионално и да напиша нещо на тема това, с което всъщност се занимавам. Проблемът е, че тогава ставам малко по-взискателен. А и трудно разграничавам личното от професионалното. Както и да е, идеята е налице. Рано или късно ще се стигне и дотам.

5. Данъчните още не са ми отговорили по повод декларацията, която предадох за миналата година. Затова засега смятам да не избързвам с пост по темата.

P.S. Попаднах на една забавна страница в нета. Предполагам, че ще е от особен интерес за Анчето. От една седмица се чудя как да й пратя линка - по мейл или като коментар в блога й. Ако някой би бил така мил да го стори вместо мен, получава пакетче от зеления чай, споменат по-горе.

5 неща, които (може би) трябва да знаеш за...

...мълчанието ми последните седмици

Вместо начало:
Най-искрените ми извинения към Кабоми!

Смених си резиденцията и направих няколко епохални открития:

1. Двойка студенти (и двамата сме под 25) могат да притежават убийствено количество мебели и предмети, което предполага наемането на средноголям микробус, а не както ние направихме - най-малкия и по този начин се наложи да правим два тура между старото и новото жилище.

2. Много по-трудоемко е (преместването де), отколкото го планираш.

3. Приятелите, готови да помогнат са повече отколкото очаквах. Пиша си голям, черен минус, който ще изтрия само с много бира, уиски, скара и един-два пълнени шарана (последното е специалитет по стара семейна рецепта, предавана от родител на дете и развивана от всяко следващо поколение).

4. Ще трае около месец, докато интернетът дойде до новото вкъщи.

5. Този блог стана междувременно на 1 месец. Благодарение на двете верни читателки не загубих желание и интерес към него. Обещавам при първа възможност да напиша нещо смислено (обмислях да си публикувам данъчната декларация, някой да проявява интерес към подобно четиво?). За съжаление без интернет у дома, това е малко трудна задача, но ще се преборя. Обещавам!

Поздрави!

5 неща, които (може би) трябва да знаеш за...

Кое е общото между Конфуций, Марко Поло и Гери Халиуел? Чети по-надолу, за да разбереш! :-)

Откривам нова рубрика. Не че имам много читатели, но пък се надявам те (читателите) да дойдат с времето. Идеята е следната: избирам си нещо, което е привлякло интереса ми. Евентуално споделям защо. Или пък не споделям. Следват моите 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... въпросния предмет.

Не очаквайте някакви свръхестествени явления или паранормални артефакти. По-скоро съвсем простички неща от ежедневието.

Очаквам в коментарите вашите идеи за това какво съм пропуснал в списъка или пък коя информация е по-скоро излишна.

Започваме с джинджифил. Привлече вниманието ми преди около месец и половина. Бях на гости и опитах за първи път джинджифилов чай. Хареса ми и още на другия ден се разходих до магазина, от който по принцип си купувам чай. Съгласиха се да направят коктейл по моя рецепта. Получи се страхотен джинджифилов чай, дори по-добър от този, който бях опитал предния ден. По-късно опитах и черен шоколад с джинджифил. Невероятно лакомство! Бих го сложил редом с онова невероятно вълшебство от Lindt наречено черен шоколад с пълнеж от череши и чили.

Малко обща информация:

Джинджифилът (от турски: Zencefil) (Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер представлява стройно, около 2 метра високо тръстикообразно растение. Родината му е югоизточна Азия. В кулинарията и медицината се използва само разклонената грудка. Тънка коричка пази месестата, жълтеникава вътрешност на корена.

Най-накрая пристъпваме към същността на този пост. 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... джинджифила:

1. На пазара джинджифилът се среща най-често като обелено от външната обвивка коренище. Продава се пресен, сушен и смлян.
2. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) е бил известен с това, че не е сядал на масата без джинджифил. (А е бил доста мъдър човек - трябва да му се има вяра.)
3. Завидна е славата му на афродизиак. (Не на Конфуций, а на джинджифила! Все пак при прекомерна употреба има и не съвсем приятни странични ефекти, тъй че по-полека!)
4. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. (На друго място прочетох, че го имало в Европа още през 9 век.)
5. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене. (Винаги съм се възхищавал на трудолюбието на източните народи! Аз джинджифила си го хапвам в сладко-кисел сос или шоколад или пък просто го пия на чай.) Много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони (Вече неколкократно споменах шоколада, нали!). Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира (хм...Наздраве!), в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил (а Гери "Джинджър" Халиуел ти е пеела на ушенце, хе!).

Вие сте!