All that Jazz

Джазът е начин на живот. Изтъркано и банално, но вярно.

Джаз е, когато си на дъното, когато ден и нощ са еднакво черни. Когато можеш да дишаш, но не можеш да си поемеш въздух. Когато ти е най-тежко и не виждаш изход от ситуацията.

Джаз е, когато си на върха на щастието, когато светът е в краката ти и е твой. Когато цветовете са по-ярки от всякога и можеш да летиш. Когато ти се иска да крещиш от радост и да прегръщаш непознати на улицата.

Джаз е, когато си сам, защото така искаш. Джаз е, когато си сам, въпреки, че не го искаш. Джаз е, когато си с приятели.

Джаз е, когато двама се обичат. Джаз е, когато двама се събират. Джаз е, когато двама се разделят.

Не проумявам защо толкова много хора се заблуждават колко снобарска музика бил джазът. Един от най-големите американски композитори и диригенти - Джон Филип Соуса казва, че джазът ще пребъде дотогава, докогато хората го слушат с краката си, а не с главата. А той определено е разбирал от музика, която "пали" и те вдига на крака.

Джазът е свобода. Вече официално.

Благодаря на Еленко за вдъхновението!