Няма нищо по-хубаво...

...от лошото време, нали? Само че:

Нещото, което най-силно ме впечатли в началото на пребиваването ми из полята долнорейнски, беше дъждът. В продължение на 2 седмици валя всеки ден. Бях ужасèн. В рамките на 14 дни видях повече видове валежи, отколкото за половин живот в България. Доста бързо осъзнах колко ценен наистина е чадърът ми. За мое голямо съжаление (беше ми подарък от близък човек), той (чадърът, не човекът) предаде Богу дух 2 години по-късно. Точно по това време започнах сегашната си работа. Пътувам много, често ми се налага да ходя пеш и знам, че винаги мога да разчитам на дъждовно време. Да се движа без хубав чадър е мокро и (меко казано) глупаво начинание. Затова реших да заложа на качеството.

Купих си чадър - черен, автоматичен, с тъмнокафява дървена дръжка - точно както трябва да изглежда този класически аксесоар (според мен). Следвайки спонтанен порив, прибрах касовата бележка в портмонето си. Половин година по-късно, при един по-силен порив на вятъра, чадърът ми за мое изумление ме напусна. Дезертира по време на служба - откъсна се от дръжката и полетя. Първо се издигна леко нагоре, а после далеч от мен, оставяйки ме да стоя под проливния дъжд като глупак, стиснал дървена дръжка от чадър в ръка. Догоних го геройски, спасявайки подгизналите останки от достойнството си и продължих по пътя под смаяните погледи на случайните минувачи: в едната ръка с дръжката, а в другата - с купола на чадъра.

Още на следващия ден отидох в магазина, където го бях купил. Касиерката повтори моята учудена физиономия (разбира се без да се налага да се мокри), когато направих малка демонстрация на неочакваните умения на моя неверен закрилник от лошото време. Показах касовата бележка и чудото стана. Получих съвсем нов чадър. Същия като моя, но без опция да излита. Не и без мен. Оказа се, че междувременно моделът е поскъпнал (за повече информация се обръщайте към г-жа Меркел) и доплатих малката разлика в цената. Благодарение на това доплащане се сдобих с нова касова бележка и нови 2 години гаранция.

Новият ми другар по съдба ме следваше и пазеше вярно от лоши погледи и природни стихии. Уви, тежката му служба си каза своето и една от спиците му един ден се предаде. Една от ставите се откачи и трябваше да я намествам на ръка както при разгъване, така и при сгъване. Въпрос на дни беше да падне и втора жертва. Упражненията по ловкост и сръчност не ми пречеха чак толкова, но горкият ми чадър провисна от едната страна като индекса на американска банка (за това не знам към кого трябва да се обърнете). Бях сигурен, че това са си най-обикновени следи от (малко-повече-от-)редовна употреба и хич и не помислях да го сменям.

Днес обаче случайно стигнах до същия магазин в търсене чадър за G. Избрахме някакъв симпатичен малък хубавец, който се разгъва и сгъва автоматично. Заоглеждах щанда с надеждата да намеря побратимите на моя изстрадал другар. Беше останал само един представител на моята, ъм... на неговата порода. Тъкмо му се възхищавах, припомняйки си славните мигове от младостта на моя осакатял придружител, когато се приближи продавач-консултантка и ме попита дали може да ми бъде полезна. Казах си сега или никога. Попитах за гаранцията на чадърите и обясних проблема на моя. За повече достоверност направо го извадих от чантата и го разгънах пред нея. После го сгънах и я оставих сама да опита да повтори упражнението. Нейният неуспех беше мой триумф.

Оттам нататък ситуацията се разви по познатия сценарий. Касова бележка? - Нося си. Имаме ли още от този модел? - Ето го, последният! И доволно посягам да доплатя новата разлика в цената. Касиерът обаче се усети, че така на практика си удължавам чадърбонамента с още 2 години и ми каза с усмивка: Разликата в цената е за сметка на магазина. Вдигнах рамене и се съгласих. В крайна сметка получих нов чадър, а старият ми другар беше пенсиониран с достойнство, макар и по болест.

Та да се върна на заглавието:

Няма нищо по-хубаво от лошото време,
стига да имаш надежден чадър!