Паркът около Villa Hügel.
Пак там.
Не знам защо фенерите ми заприличаха на плодове. Натежали по стъблата, превили снага под тях;
сочни и узрели, сякаш на една ръка разстояние.
Очакващи да се протегнеш и да вкусиш от тях.
Пак там.
Не знам защо фенерите ми заприличаха на плодове. Натежали по стъблата, превили снага под тях;
сочни и узрели, сякаш на една ръка разстояние.
Очакващи да се протегнеш и да вкусиш от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар