Вчера пак покарах край реката. Този път от Верден в Есен, та до моста в Дуисбург, който е на 2 км от вкъщи-то. Беше по-малко като километри (малко под 35), но не и като удоволствие. По-малко, защото се успах сутринта и тръгнах час по-късно. И защото бързах да се прибера, за да гледам белгийското състезание на Спа. Удоволствието беше голямо, защото си купих нова седалка и вчера беше първият истински тест. Ако долната част на гърба ми можеше да говори, щеше да ви изпее ода на радостта. И снощи, и днес се чувствам прекрасно и нямам търпение да дойде следващия уикенд, за да пробвам да прехвърля 60 км за един ден.
Всъщност се хванах да пиша, понеже се сетих за нещо, което бях забравил миналата седмциа. По алеята срещнах много татковци, бутащи детски колички. Не мама, татко и бебе, а само татко и бебе. Миналата седмица видях поне 20-на. Вчера бяха по-малко, но и времето не беше така предразполагащо. За сметка на това вчера на няколко пъти се разминавах и подминавах малчугани на велосипеди, каращи под зоркия поглед на родител/и също на велосипед. Някои знаеха и можеха да дават път, други се опитваха, но не им се получаваше съвсем. Но всички бяха много готини в сериозността си в поведението на пътя (бил той велосипедна алея насред полето).
Всъщност се хванах да пиша, понеже се сетих за нещо, което бях забравил миналата седмциа. По алеята срещнах много татковци, бутащи детски колички. Не мама, татко и бебе, а само татко и бебе. Миналата седмица видях поне 20-на. Вчера бяха по-малко, но и времето не беше така предразполагащо. За сметка на това вчера на няколко пъти се разминавах и подминавах малчугани на велосипеди, каращи под зоркия поглед на родител/и също на велосипед. Някои знаеха и можеха да дават път, други се опитваха, но не им се получаваше съвсем. Но всички бяха много готини в сериозността си в поведението на пътя (бил той велосипедна алея насред полето).
Няма коментари:
Публикуване на коментар