Най-хубавият подарък

Днес съм рожденик, всъщност нищо специално. Няколко милиона празнуват днес освен мен, така че не е кой знае какво. Специалното е, че сам си направих най-хубавия подарък. Станах в седем, в осем се качихме на влака, в девет бях в Бохум (но не някъде близо до Анчето, а в Даалхаузен), слязох от влака и останах сам с колелото. И като хванах пътеката край реката (Рур), та все по нея, все по нея докато стигнах в Мюлхайм. Оттам хванах релсите на трамвая и все по тях, все по тях, та до входната врата обратно.

Всичко на всичко:
52.22 изминати километри
3 часа 12 мин 10 сек (без почивките)
32.6 макс. скорост
средната сами си я смятайте, защото ме е срам да я пиша
удоволствие - Много!!! Въпреки, че не изпълних до край запланувания маршрут.
години - 25

Няколко пъти настигах или бях изпреварван от каращи сами или на групички ентусиасти на видима възраст около и над 70 години. С двама симпатични дядовци покарах първите 45 минути. Похвалиха се, че са тръгнали от извора на Рур във Винтерберг в четвъртък и планират днес да стигнат до Дуисбург. Кога ли ще направя и аз най-накрая този преход...

Край една пейка, приютила ме за втората (или пък беше третата) голяма почивка се опарих на много висока коприва. Не ми се беше случвало от години. Излезе голямо мехурче, което обаче бързо спадна.

По едно време се позагубих малко. Но с питане освен до Цариград и до центъра на Мюлхайм се стига.

Дано хубавото време се задържи и събера смелост следващия уикенд пак да си направя подобна разходка. Не е речено, че трябва само на рд-то да се случва, нали?