1. Интернетът от Алис идва бавно. Толкова бавно, че вече станаха почти два месеца откакто го чакам. Надеждата крепи човека, казват. Мен ме крепи безплатният училищен нет. Блогът ми обаче е нещо прекалено лично, за да пиша от обществен компютър в него. Вас какво ви крепи?
2. Бюджетът на новото колело надхвърли почти 4 пъти този на старото. Със старото навъртях около 1000 км за една година. Сега с новото би следвало да направя 4000. Ех, мечти... Карам го от средата на май и засега съм покарал малко над 100.
3. Изпробвах различни чайове в ice-вариант. Победителят и моят нов фаворит - зелен чай с лек дъх на кокос (специален поздрав за Кабоми и нейното вдъхновено зелено стихотворение). Карам на него докъм 19 часа. След това минавам на класическия Long Island Ice Tea. Ако някой се реши да ми дойде на гости, непременно ще го заведа при най-добрия барман по долното течение на Рейн.
4. Смятам, че е крайно време да се "разкрия" професионално и да напиша нещо на тема това, с което всъщност се занимавам. Проблемът е, че тогава ставам малко по-взискателен. А и трудно разграничавам личното от професионалното. Както и да е, идеята е налице. Рано или късно ще се стигне и дотам.
5. Данъчните още не са ми отговорили по повод декларацията, която предадох за миналата година. Затова засега смятам да не избързвам с пост по темата.
P.S. Попаднах на една забавна страница в нета. Предполагам, че ще е от особен интерес за Анчето. От една седмица се чудя как да й пратя линка - по мейл или като коментар в блога й. Ако някой би бил така мил да го стори вместо мен, получава пакетче от зеления чай, споменат по-горе.
2. Бюджетът на новото колело надхвърли почти 4 пъти този на старото. Със старото навъртях около 1000 км за една година. Сега с новото би следвало да направя 4000. Ех, мечти... Карам го от средата на май и засега съм покарал малко над 100.
3. Изпробвах различни чайове в ice-вариант. Победителят и моят нов фаворит - зелен чай с лек дъх на кокос (специален поздрав за Кабоми и нейното вдъхновено зелено стихотворение). Карам на него докъм 19 часа. След това минавам на класическия Long Island Ice Tea. Ако някой се реши да ми дойде на гости, непременно ще го заведа при най-добрия барман по долното течение на Рейн.
4. Смятам, че е крайно време да се "разкрия" професионално и да напиша нещо на тема това, с което всъщност се занимавам. Проблемът е, че тогава ставам малко по-взискателен. А и трудно разграничавам личното от професионалното. Както и да е, идеята е налице. Рано или късно ще се стигне и дотам.
5. Данъчните още не са ми отговорили по повод декларацията, която предадох за миналата година. Затова засега смятам да не избързвам с пост по темата.
P.S. Попаднах на една забавна страница в нета. Предполагам, че ще е от особен интерес за Анчето. От една седмица се чудя как да й пратя линка - по мейл или като коментар в блога й. Ако някой би бил така мил да го стори вместо мен, получава пакетче от зеления чай, споменат по-горе.
1 коментар:
честито завръщане, крайно време беше :)) много поздрави от (в действителност също толкова сивия) Бохум и до скоро виждане :)
Публикуване на коментар