Това е моят отговор към коментар на Кабоми, който тя написа по повод тази публикация.
Не се изживявам като сноб, нито имам намерението да влизам в подобна роля. Не съм специалист и не разбирам нищичко от тънкостите на материята "приготвяне на чай". Не искам да убеждавам никого в нищо. Нямам кауза или призвание. Не търся никаква облага. Само удоволствие от пиенето на чай. Просто споделям впечатленията си.
За много хора (както правилно отбелязва Кабоми) правенето на чай се изчерпва с това да сложат пакетчето чай в чаша с гореща вода. Ако полученият резултат те устройва (както беше и с мен до много скоро) и нямаш нуждата от нещо по-истинско, нито стремежа към нещо по-добро, значи всичко е прекрасно и няма нужда да четеш по-нататък.
Историята на моята любовна чаена афера започна със закриването на един бутиков магазин за дамско облекло в центъра на града. След двуседмичен ремонт магазинът отново отвори врати. Беше се превърнал в бутиков магазин за насипен чай. Веднага го охарактеризирах като лайфстайл-средище, в което дами от високата буржоазия да си мерят портфейлите. Груба грешка! Ароматите, разнасящи се отвътре и стигащи почти до другия край на улицата ме изкушиха още на втория ден. Като един истински чревоугодник просто не можах да се сдържа...
Усещането е неописуемо!!! Вътре се съчетаваха не миризми, а емоции. Сякаш бях не в затворено пространство, а някъде на открито с огромна гледка пред мен. Можех да се закълна, че стъпвам не по излъскан скъп теракот, а по прясна трева. Вместо уличните шумове до ушите ми долитаха ромон на вода и шепотът на вятъра. Наситеността и разнообразието на ароматите създаваше изключително реално усещане за вулкани от ярки цветове пред очите ми. Звучи банално, но беше истинско.
Огромните витрини, лъскавите рафтове, ултрамодерните везни-каси бяха просто допълнителен декор за Негово Величество Чая. Три стени покрити с рафтове от пода до тавана. Малки кутии, средноголеми сандъчета и огромни контейнери. Разнообразието беше зашеметяващо. Дървени, метални и дори каменни съдове. Цилиндрични, квадратни и многоъгълни. Всеки, приютил различен чаен микс, носещ различен етикет и със собствена идентичност що се отнася до аромат и вкус.
Този и всеки следващ ден до края на работната седмица си взимах по един различен сорт черен чай с определен аромат. Някои ми допаднаха повече, други - по-малко. Но основното качество го имаще при всички: чаят просто беше истински. Сякаш пиех чай за пръв път в живота си. След като се окопитих от първоначалния "културен шок" осъзнах и нещо друго - този чай живее с теб. Променя се с теб. Защото наситеността на вкуса му зависи единствено и само от теб!
Особено при комбинации с повече от два вкуса е невъзможно да прилагаш винаги 100% еднакви пропорции. Как ще го дозираш в каната, колко гореща ще е водата, с която го запарваш, колко време ще го оставиш в каната. Всички тези неща променят вкусовите му качества и са предизвикателство за всеки, който иска поне малко да е индивидуалист. Невъзможността да повториш абсолютно идентично всички стъпки една по една, превръща правенето на такъв чай в един вид изкуство.
Логичната следваща стъпка дойде около два месеца по-късно, когато опитах чай, чието име не знаех. Знаех обаче какви са основните съставки. Посетих моя чаен магазин и с радост установих, че са готови да направят микс по моя рецепта. Резултатът се получи (с голяма доза късмет) дори по-добър от това, което бях опитал. Оттогава не съм си купувал готови миксове от магазина. Просто експериментирам с най-различни комбинации. Не винаги е супер успешно, но и досега не ми се е случвало да изхвърля чаен микс!
Та ето и моят отговор на въпроса Как се приготвя чай?
Чаят започва с вдъхновение. Идеята, не просто за това какво ти се пие, а за емоция. Кое съчетание ти е интересно. Или поне с какво предложение би те изненадала продавачката.
После трябва да имаш желание да му отделиш време и внимание. Да се отнасяш с любов към него, докато го приготвяш, за да ти се отблагодари истински с богатия си вкус.
Накрая ти трябва спокойствие, за да му насладиш по най-добрия начин. Когато се наслаждаваш на един шедьовър на изкуството, от малък акварел до голяма картина, от кратко ноктюрно до мащабна симфония, го правиш с полагащото се уважение към автора и творбата. Чаят е твоята творба, Ти си неговия творец. Наслади му се истински! И двамата го заслужавате.
Не се изживявам като сноб, нито имам намерението да влизам в подобна роля. Не съм специалист и не разбирам нищичко от тънкостите на материята "приготвяне на чай". Не искам да убеждавам никого в нищо. Нямам кауза или призвание. Не търся никаква облага. Само удоволствие от пиенето на чай. Просто споделям впечатленията си.
За много хора (както правилно отбелязва Кабоми) правенето на чай се изчерпва с това да сложат пакетчето чай в чаша с гореща вода. Ако полученият резултат те устройва (както беше и с мен до много скоро) и нямаш нуждата от нещо по-истинско, нито стремежа към нещо по-добро, значи всичко е прекрасно и няма нужда да четеш по-нататък.
Историята на моята любовна чаена афера започна със закриването на един бутиков магазин за дамско облекло в центъра на града. След двуседмичен ремонт магазинът отново отвори врати. Беше се превърнал в бутиков магазин за насипен чай. Веднага го охарактеризирах като лайфстайл-средище, в което дами от високата буржоазия да си мерят портфейлите. Груба грешка! Ароматите, разнасящи се отвътре и стигащи почти до другия край на улицата ме изкушиха още на втория ден. Като един истински чревоугодник просто не можах да се сдържа...
Усещането е неописуемо!!! Вътре се съчетаваха не миризми, а емоции. Сякаш бях не в затворено пространство, а някъде на открито с огромна гледка пред мен. Можех да се закълна, че стъпвам не по излъскан скъп теракот, а по прясна трева. Вместо уличните шумове до ушите ми долитаха ромон на вода и шепотът на вятъра. Наситеността и разнообразието на ароматите създаваше изключително реално усещане за вулкани от ярки цветове пред очите ми. Звучи банално, но беше истинско.
Огромните витрини, лъскавите рафтове, ултрамодерните везни-каси бяха просто допълнителен декор за Негово Величество Чая. Три стени покрити с рафтове от пода до тавана. Малки кутии, средноголеми сандъчета и огромни контейнери. Разнообразието беше зашеметяващо. Дървени, метални и дори каменни съдове. Цилиндрични, квадратни и многоъгълни. Всеки, приютил различен чаен микс, носещ различен етикет и със собствена идентичност що се отнася до аромат и вкус.
Този и всеки следващ ден до края на работната седмица си взимах по един различен сорт черен чай с определен аромат. Някои ми допаднаха повече, други - по-малко. Но основното качество го имаще при всички: чаят просто беше истински. Сякаш пиех чай за пръв път в живота си. След като се окопитих от първоначалния "културен шок" осъзнах и нещо друго - този чай живее с теб. Променя се с теб. Защото наситеността на вкуса му зависи единствено и само от теб!
Особено при комбинации с повече от два вкуса е невъзможно да прилагаш винаги 100% еднакви пропорции. Как ще го дозираш в каната, колко гореща ще е водата, с която го запарваш, колко време ще го оставиш в каната. Всички тези неща променят вкусовите му качества и са предизвикателство за всеки, който иска поне малко да е индивидуалист. Невъзможността да повториш абсолютно идентично всички стъпки една по една, превръща правенето на такъв чай в един вид изкуство.
Логичната следваща стъпка дойде около два месеца по-късно, когато опитах чай, чието име не знаех. Знаех обаче какви са основните съставки. Посетих моя чаен магазин и с радост установих, че са готови да направят микс по моя рецепта. Резултатът се получи (с голяма доза късмет) дори по-добър от това, което бях опитал. Оттогава не съм си купувал готови миксове от магазина. Просто експериментирам с най-различни комбинации. Не винаги е супер успешно, но и досега не ми се е случвало да изхвърля чаен микс!
Та ето и моят отговор на въпроса Как се приготвя чай?
Чаят започва с вдъхновение. Идеята, не просто за това какво ти се пие, а за емоция. Кое съчетание ти е интересно. Или поне с какво предложение би те изненадала продавачката.
После трябва да имаш желание да му отделиш време и внимание. Да се отнасяш с любов към него, докато го приготвяш, за да ти се отблагодари истински с богатия си вкус.
Накрая ти трябва спокойствие, за да му насладиш по най-добрия начин. Когато се наслаждаваш на един шедьовър на изкуството, от малък акварел до голяма картина, от кратко ноктюрно до мащабна симфония, го правиш с полагащото се уважение към автора и творбата. Чаят е твоята творба, Ти си неговия творец. Наслади му се истински! И двамата го заслужавате.
3 коментара:
А какъв е твоят начин на приготвяне на чай в кана?
Аз първо леко "накисвам" листенцата в малко от горещата вода и след няколко минути добавям останалата. Но и аз съм нов и ще ми е интересно да знам и за други възможни методи, които да благоприятстват добрия вкус..
Хелоу, напиши нещо ново за малкото си верни читатели ;)
С повече от два месеца и половина закъснение отговарям на аномниния първи коментар: Моя чай просто директно го запарвам. В повечето случай оставям за около 2-3 минути водата да изстине след като кипне. Нямам термометър като профитата за да я спирам, когато достигне желаната температура още преди да е кипнала. Наскоро гледах в един турски имбис как правят чай. Там го правеха точно по твоя метод - от един съд, в който са накиснати чаените листа, отсипаха в чашата концентриран разтвор и после добавиха гореща вода. Трябва да си призная, че бях изключително скептично настроен, но резултатът беше просто страхотен.
Поздрави! М
Публикуване на коментар