Днес попаднах на тези прекрасни редове за положителните емоции, свързани с пиенето на чай. Замислих се и осъзнах, че всъщност чаят е силно подценяван. Защото освен много положителен, той може да бъде и много отрицателен. И точно това го прави толкова истински и неподправен.
Прибързаният чай. Ако запариш зелен чай с прекалено гореща вода, вместо успокояващата му свежест усещаш тежък, горчив вкус на стъпкана кална трева. Не бързай! Истинските неща стават бавно, а търпението е благодетел.
Стиснатият чай. Когато в стремежа си да разделиш на две порции малкото останал чай на дъното на кутията "за да имаш и за утре", вместо ароматна напитка с мек цвят и приятен вкус получаваш белезникава, водниста течност с неопределен мирис. Още по-неприятна е мисълта, че остатъкът в кутията няма да стигне за нова кана, нито може да подобри вкуса на тази, която вече си направил. Като ще го правиш, прави го истински!
Престоялият чай. Когато моментът си е заминал. Когато си пропуснал шанса си. Когато вечерта си оставил чая си с идеята да го допиеш на другата сутрин. Чаят, който снощи е бил истинско изживяване. Сега в чашата ти има нещо удивително наподобяващо застоял гьол. Вкусът му (сериозно ли отпи от това нещо?!?!) е отвратителен. А по стените на чашата остава тъмна линия, която си отива само с много търкане.
Грешният чай. Когато чаша чай не ти донесе очакваното удоволствие, не се отказвай от напитката като цяло. Опитай друг вид. Или друга рецепта. Или друга компания в друга обстановка. Потърси проблема в себе си. Може би е време за промяна в теб...
Забързаният чай. Не случайно има цели церемонии свързани с приготвянето и пиенето на чай. Не очаквай от нещо приготвено набързо и пълно с компромиси да бъде равнопоставено на чая, за който си отделил време и внимание; в който си вложил щипка от себе си дори.
Доскучалият чай. Не пий чай, когато не ти се пие. Не можеш да живееш без храна, но и не можеш непрекънато да се тъпчеш. Остави на апетита сам да дойде при теб. Не превръщай прекрасната церемония в ежедневно задължение. Не се стреми да получаваш един и същи вкус. Чаят е изкуство. Всеки път резултатът е различен и трябва да го правиш с много желание, за да се получава магията.
Мисля, че се приближих с една стъпка до мъдростта на тази вековна напитка.
Прибързаният чай. Ако запариш зелен чай с прекалено гореща вода, вместо успокояващата му свежест усещаш тежък, горчив вкус на стъпкана кална трева. Не бързай! Истинските неща стават бавно, а търпението е благодетел.
Стиснатият чай. Когато в стремежа си да разделиш на две порции малкото останал чай на дъното на кутията "за да имаш и за утре", вместо ароматна напитка с мек цвят и приятен вкус получаваш белезникава, водниста течност с неопределен мирис. Още по-неприятна е мисълта, че остатъкът в кутията няма да стигне за нова кана, нито може да подобри вкуса на тази, която вече си направил. Като ще го правиш, прави го истински!
Престоялият чай. Когато моментът си е заминал. Когато си пропуснал шанса си. Когато вечерта си оставил чая си с идеята да го допиеш на другата сутрин. Чаят, който снощи е бил истинско изживяване. Сега в чашата ти има нещо удивително наподобяващо застоял гьол. Вкусът му (сериозно ли отпи от това нещо?!?!) е отвратителен. А по стените на чашата остава тъмна линия, която си отива само с много търкане.
Грешният чай. Когато чаша чай не ти донесе очакваното удоволствие, не се отказвай от напитката като цяло. Опитай друг вид. Или друга рецепта. Или друга компания в друга обстановка. Потърси проблема в себе си. Може би е време за промяна в теб...
Забързаният чай. Не случайно има цели церемонии свързани с приготвянето и пиенето на чай. Не очаквай от нещо приготвено набързо и пълно с компромиси да бъде равнопоставено на чая, за който си отделил време и внимание; в който си вложил щипка от себе си дори.
Доскучалият чай. Не пий чай, когато не ти се пие. Не можеш да живееш без храна, но и не можеш непрекънато да се тъпчеш. Остави на апетита сам да дойде при теб. Не превръщай прекрасната церемония в ежедневно задължение. Не се стреми да получаваш един и същи вкус. Чаят е изкуство. Всеки път резултатът е различен и трябва да го правиш с много желание, за да се получава магията.
Мисля, че се приближих с една стъпка до мъдростта на тази вековна напитка.
6 коментара:
помниш ли, като ми каза, че с моя поситнг за дядо съм те спечелила?
Е, ти ме спечели с тоя текст! Нямаш си представа, колко много исках да чуя нещо подобно тия дни.
благодаря :) все повече мисля за чай, като те чета. А ти кафе не пиеш ли?
Винаги съм завиждала на хората, откриващи нови теории, касаещи еднообразното ежедневие. Дано те спохожда често вдъхновението!
Присъединявам де към запитването на Ани - кафе не пиеш ли? В момента вдишвам парите на тазсутрешното кафенце и се чудя защо култа към чая е по-широкоразпространен...
По принцип пия кафе, да. Научих се да пия кафе едва преди 2 години. Заради един специален за мен човек. Момиче. В момента не мога, по-точно не искам. Пак заради нея. Пия го само с мляко. Черно не ми харесва. Не толкова. Предпочитам черен чай. :-) В момента постя и не мога да "вкусвам" животиснки продукти. Никакви. Затова съм се отдал тотално на чая. Но и като свършат постите пак ще пия много чай. Цялата тази церемониалност свързано с него, всичките ритуали, дори култът към него (както каза Кабоми) ме привличат страшно много. Поздрави! М
И още нещо: няма машина, която да може да прави чай! Така, правейки чай, всеки е малко или много творец - създава нещо уникално и неповторимо, съществуващо само тук и сега. Смятам, че точно това прави чаят толкова униврсален безвременен. ;-) М
Ами не разбирам за правенето на чай... Повечето хора просто пускат пакетчето в чаша с гореща вода и voila. Поздравления за постите!
Публикуване на коментар