Гледам през прозореца как цялата улица е обляна от светлина. Слънцето се оглежда в мокрия асвалт и сякаш се радва само на себе си. Небето е чисто и светло като от пощенска картичка. Тук-таме някое пухкаво бяло облаче препуска по безкрайната синева. Идилия. А само преди минути облаците бяха застрашително надвиснали и само островърхият покрив на отсрещната къща ги спираше да не ни смачкат с тежката си сивота. Небето не се виждаше, а вятърът виеше злобно и въртеше снега на големи парцали. Преди това пак беше слънчево. А по-преди пак валеше сняг.
Баба Марта не е никаква баба! Тя е малко момиченце. Само малките деца могат да сменят настроенията си толкова често и въпреки това да запазват чистотата на емоциите си. Да бъдат толкова истински тъжни и минути след това да се усмихват, изпълнени с радост.
В стаята пак взе да притъмнява. Дано покривът отсреща удържи и новата атака!
Баба Марта не е никаква баба! Тя е малко момиченце. Само малките деца могат да сменят настроенията си толкова често и въпреки това да запазват чистотата на емоциите си. Да бъдат толкова истински тъжни и минути след това да се усмихват, изпълнени с радост.
В стаята пак взе да притъмнява. Дано покривът отсреща удържи и новата атака!
Няма коментари:
Публикуване на коментар