Популярно изкуство?! Не, благодаря!

Когато бях на 15 бях фен на импресионизма. И най-вече на Ван Гог. А на 15 бях доста отдавна. Това ми тогавашно увлечение беше логично продължение на бащиния (много добър) вкус. Солидно подкрепено с голямо количество албуми с репродукции, които той беше събирал с години. Сега предпочитам Климт. Имам и други любимци, но той се откроява. Побиват ме тръпки, когато усещам как изпипаните до най-малката подрбност, изпълнени с декоративни елементи фонове внушават повече усещане за живот, отколкото застиналите в хладна строгост фигури, които рисува. (Хм... Последното изречение стана прекалено сложно за мен!!)

Притеснява ме фактът, че напоследък все повече хора започват да го харесват. Не че са хукнали на тълпи из музеи и галерии. Виждам репродукции на най-известните му картини едва ли не навсякъде. Изключвам голямоформатните календари. Те отдавна са задължителна част от лайфстайла, а не просто начин да виждаш нещо хубаво на стената всеки ден. Напечатани по чаши, вази, чайници и кани; найлонови пликчета и платнени торбички; магнити, значки и стикери; подложки за компютърни мишки и дори подложки за хранене (!!!), тези картини губят огромна част от енергията си, от посланието, което носят. Това усещане за масовост ме плаши.

Получава се затворен кръг. Известните картини стават все по-известни сред все по-широки среди. Среди, характерни с това, че всъщност не им пука толкова за изкуство, които обаче следват стриктно модните тенденции. По-малко известните картини пък потъват в забвение дори сред "познавачите", които щат не щат трябва да следват потока. Защото що за познавач е този, който говори за непопулярните картини на популярен художник?! Един от най-ярките примери е Ван Гог. Пиша "Ван Гог", а ти четеш "Слънчогледи", познах нали?! Малко по-назад се нареждат "Звездна нощ", "Автопортрет" (известните са няколко, но не са много хората, които наистина могат да се сетят за повече два) и "Стая в Арл".

Колко хора са наясно, че дори гениалният Ван Гог е започнал да рисува тези невероятни, изпълни със светлина послания на красотата едва в края на живота си? Че дотогава е водил дълга и тежка борба със самия себе си? Че години наред е рисувал само с въглен. Грозни, гротескни и безкрайно тъмни картини. Минал е през ада, за да започне да рисува рая. Точно този рай ние днес слагаме върху каквото ни попадне. И се радваме, че разбираме от изкуство. (?!??!!!) Толкова е пошло, че ми се повдига. Ван Гог не е Куелю, който всеки може да разбере. Няма нужда всеки да го разбира и харесва. Това, че красотата, до която е достигнал може да бъде (донякъде, но не напълно!) оценена от всеки е нормално. Всеки може да оцени красотата на изгревите и залезите, песента на птиците, шепота на вълните. Това е нормално.

Не е нормално "Слънчогледи"-те му да надничат от всеки втори псевдопорцеланен сервиз. Не искам тъжните очи на автопортретите му да ме следват навсякъде. Ако днес можеше да види какво се случва с идеите му, предполагам, че щеше да си отреже и другото ухо, да си избоде очите и да си изтръгне езика. Дори и тогава целият този идиотизъм ще продължава да го преследва.

Защото тази красота е изстрадана. Тя заслужава много повече от това да е популярна. Популярни са мангата и анимето. Ван Гог не е комикс, по дяволите!

Днес трудно понасям картините на холандеца. Само при мисълта за тях ме връхлитат всякакви възможни техни "приложения", които съм имал щастието да видя, докосна, ям или пия. Евтината криворазбрана популярност на творбите му ми открадна красотата на изкуството му. Мечтая някой ден да посетя Van Gogh Museum в Амстердам. Там, като в един мой личен Йерусалим-на-импресионизма (нека вярващите не се обиждат!) да намеря отново пътя към тази изстрадана красота. И после да заобиколя отдалеч търговците и техните сергии със сувенири. За съжаление дори Исус едва ли може да ги изгони от този храм на изкуството.

А дотогава се моля да не ми откраднат красотата в картините на Климт!