5 неща, които (може би) трябва да знаеш за...

Кое е общото между Конфуций, Марко Поло и Гери Халиуел? Чети по-надолу, за да разбереш! :-)

Откривам нова рубрика. Не че имам много читатели, но пък се надявам те (читателите) да дойдат с времето. Идеята е следната: избирам си нещо, което е привлякло интереса ми. Евентуално споделям защо. Или пък не споделям. Следват моите 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... въпросния предмет.

Не очаквайте някакви свръхестествени явления или паранормални артефакти. По-скоро съвсем простички неща от ежедневието.

Очаквам в коментарите вашите идеи за това какво съм пропуснал в списъка или пък коя информация е по-скоро излишна.

Започваме с джинджифил. Привлече вниманието ми преди около месец и половина. Бях на гости и опитах за първи път джинджифилов чай. Хареса ми и още на другия ден се разходих до магазина, от който по принцип си купувам чай. Съгласиха се да направят коктейл по моя рецепта. Получи се страхотен джинджифилов чай, дори по-добър от този, който бях опитал предния ден. По-късно опитах и черен шоколад с джинджифил. Невероятно лакомство! Бих го сложил редом с онова невероятно вълшебство от Lindt наречено черен шоколад с пълнеж от череши и чили.

Малко обща информация:

Джинджифилът (от турски: Zencefil) (Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер представлява стройно, около 2 метра високо тръстикообразно растение. Родината му е югоизточна Азия. В кулинарията и медицината се използва само разклонената грудка. Тънка коричка пази месестата, жълтеникава вътрешност на корена.

Най-накрая пристъпваме към същността на този пост. 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... джинджифила:

1. На пазара джинджифилът се среща най-често като обелено от външната обвивка коренище. Продава се пресен, сушен и смлян.
2. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) е бил известен с това, че не е сядал на масата без джинджифил. (А е бил доста мъдър човек - трябва да му се има вяра.)
3. Завидна е славата му на афродизиак. (Не на Конфуций, а на джинджифила! Все пак при прекомерна употреба има и не съвсем приятни странични ефекти, тъй че по-полека!)
4. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. (На друго място прочетох, че го имало в Европа още през 9 век.)
5. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене. (Винаги съм се възхищавал на трудолюбието на източните народи! Аз джинджифила си го хапвам в сладко-кисел сос или шоколад или пък просто го пия на чай.) Много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони (Вече неколкократно споменах шоколада, нали!). Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира (хм...Наздраве!), в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил (а Гери "Джинджър" Халиуел ти е пеела на ушенце, хе!).

Вие сте!