Музикално ревю, ама не съвсем

Докато съм още на гребена на музикалната вълна с предния си пост...

Както се вижда в един от безмислените списъци с линкове вдясно от този пост, доста често от колоните вкъщи или от слушалките, когато съм on the road звучи музиката от поредицата //Remixed на Verve. Става въпрос за компанията, а не за групата. Проблемът е в това, че от много превъртане научих и двете тави, които имам щастието да притежавам (Vol. 1 & Vol. 3) почти наизуст. Викам си: Дай да си обогатя колекцията. ОК. Но да не е Vol. 2 на същата серия. ОК. Но пък да е нещо с подобно звучене. Миии... ОК. И започнах да разглеждам разни ревюта на въпросните албуми с идеята да попадна на някое адекватно сравнение или пък препоръка.

Често се случва, когато се съберат две "но"-та на едно място както в моя случай, търсенето да даде доста неочакван резултат. Този път стана с малко помощ от моя страна обаче. Реших да проверя какво са написали родните журналисти по темата (ако въобще са писали нещо). Написах Verve Remixed в google.bg и отбелязах отметката "страници на български". Не си дадох зор да проверявам всички резултати. По-скоро разглеждах отгоре-отгоре. Общото впечатление беше, че навсякъде просто бяха превели превюто от сайта на компанията-издател. Което не е чак толкова лошо. Стига да не си бяха оставяли ръцете. Както например в един текст, където Били Холидей беше мъж и разни други подобни метаморфози. На доста места имаше полушеговити-полузаканителни предупреждения, че Verve в случая e компания, а не група. Което по принцип е ОК. Само дето звучаха така сякаш ако си фен на групата общата ти култура е прекалено ниска и няма как да си чувал за компанията.

Бях позагубил интерес, когато попаднах на една невероятна, неповторима и абсолютно несътворима статия. Финалът й просто ме срази:

"Разбира се, майсторите на ремикса подобно на компютърни вируси са разчленили музикалните структури с бясно пулсиращи карибски ритми, електронно генерирани вибрации и зловещи механични звуци, които безцеремонно перифразират хуманните послания на песните. Но така или иначе импулсивната тръпка на джаза едва ли някога ще възпламени денс маниаците, а хаусът винаги ще действа като конска муха в ушите на почитателите на великата импровизация. И все пак Verve//Remixed е не само интелектуална провокация за изпадналата в апатия клубна култура, но и тема за медитация на снобите, ревниво бранещи територия с мита, че джазът е елитарно занимание за шепа богопомазани."

А?!?!

Сащисах се!

Някой да разбра нещо?! Аз не. Прочетох го няколко пъти в отчаян опит да вникна за какво аджеба иде реч. Уви! Разбрах връзката между думите и изреченията, но общият смисъл (ако въобще има такъв) си остана скрит за мен. Музиката, която до този момент си мислех, че познавам и харесвам, изведнъж придоби нови очертания. Превърна се в уродлива, тъмна сянка. Terra incognita. Нежелана, дори срамна връзка между два жанра.

Я пак:

"Разбира се, майсторите на ремикса подобно на компютърни вируси са разчленили музикалните структури с бясно пулсиращи карибски ритми, електронно генерирани вибрации и зловещи механични звуци, които безцеремонно перифразират хуманните послания на песните."

Фразите са накъсани и съкратени до минимум, да. Добавени са тежки бийтове, да. Понякога всичко останало от безкрайния вокал на оригинала е някой еднотактов мотив. Но... Точно в това е същината на подобна техника. Jazzanova го правят от години и то с голям успех. Един френски светец също. Ако това са зловещо звучащи вируси не ми се мисли какво точно е работата на Лудия Професор. А и джазът дължи до голяма степен популярността си на това, че "хората го слушат с краката си, а не с главата си". Колкото до хуманните послания на песните - заглавия като The boy's doin' it на Hugh Masekela или Fever на Sarah Vaughаn едва ли могат да носят някакво по-дълбоко значение от това, за което първосигнално се досещам.

Още:

"Но така или иначе импулсивната тръпка на джаза едва ли някога ще възпламени денс маниаците, а хаусът винаги ще действа като конска муха в ушите на почитателите на великата импровизация."

Стига бе! Сериозно ли?! Сигурен съм, че има фанатизирани фенове и в двата лагера. На радикалните денс-фенове подобна музика ще им е прекалено sophisticated; на джазовите свръхпуритани - прекалено опростена или по-скоро опропастена. Това обаче не значи, че няма да има хора, на които този проект да допадне. Точно затова от Verve паралелно с Remixed издадоха поредицата Unmixed, която представя оригиналите на ремиксовете. Това е новаторското и тук е огромният пропуск на това (а и всяко друго подобно) ревю. Подобна проява е като отмяна на визов режим: Слушаш хаус?-Чуй това! Харесва ти?-Чуй оригиналите! И те ти допадат?-Добре дошъл в клуба на елитарно-слушащите-джаз! И обратното (както беше при мен): Вече познаваш оригиналите?-Чуй и ремиксите! Допадат ти?-Ми добре дошъл при харесващите-електронна-музика! Заешката дупка от Алиса в Страната на чудесата ряпа да яде пред такава възможност, разкриваща нови хоризонти!

И все пак:

"Verve//Remixed е не само интелектуална провокация за изпадналата в апатия клубна култура, но и тема за медитация на снобите, ревниво бранещи територия с мита, че джазът е елитарно занимание за шепа богопомазани."

Тук май се долавя нотка на оптимитъм. Къде обаче останаха гадните вируси, рухналите хуманни идеали и медитиращите конски мухи?! Отново подчертаваме, че двата стила нямат допирни точки и че албумът най-много да провокира спор между различните фракции в местния клуб. Вместо да наблегнем да наистина важното: комбинацията от страхотна денс-музика и страхотен джаз е не просто МНОГО готина музика, а мост към нови идеи. Към НОВОто по принцип. А точно жаждата за новото и непознатото е водещата сила в развитието на човека във всеки един аспект.

Мисля, че посланието ми е ясно - тази поредица си заслужава! Независимо дали си фен на единия или другия стил, или пък си нямаш понятие и от двата, но си гладен и жаден за нещо ново - опитай! Неслучйно албумите вече са 3!

Колкото до моето търсене - намерих си не един, а два нови албума! Оказа се, че конкуренцията от Blue Note има подобни проекти: Blue Note Revisited & издадения още в далечната 1996 The New Groove: Blue Note Remix Project Vol. 1. Revisited вече бива прилежно изслушван по около 14 пъти на ден. The New Groove го очаквам най-късно уикенда да ми се усмихне от пощенската кутия. ;-)

Сори, че бях толкова многословен!