Историята започна преди около 3 години, докато си бях в България за лятото.
В една галерия видях акварел с голо женско тяло, който ме привлече както се казва от-пръв-поглед. Напомняше ми страшно силно за една фотография - част от сесия, която обожавам. Разликата идваше единствено от леко променената гледна точка спрямо модела. Светлина, сенки, цветове, състояние и атмосфера - всичко останало беше предадено дословно. Въпреки тези повторения, според мен акварелът по нищо не отстъпва като предмет на изкуството на снимката. Просто един по-различен поглед, предаден с други изразни средства.
Разказах на галериста какво си мисля и го помолих за среща с автора на акварела. За съжаление се оказа, че той в момента не е в града, а когато дойде време да се прибира, аз си заминах за Германия. Месеци по-късно се чух по телефона с галериста и той ми разказа, че се е виждал с художника и го е питал за "моя акварел". Макар и не веднага (не се издават току-тъй тайни от кухнята!) художникът си признал, че едно списание се въртяло из ателието му по времето, когато е рисувал акварела.
Когато на следващата година за свое изумления видях акварела все още да виси в галерията (подозирам галериста, че го пазил специално за мен през цялото време, но това е друга история), не се поколебах нито за миг повече. Направих си страхотния подарък да си го купя и след множество перипетии покрай пътуването му до Германия, днес акварелът краси стена в спалнята ми.
В началото излъгах. Историята започна още юли 2003. Тогава в българския вариянт на най-известното мъжко списания излезе фотосесия с примабалерината на Софийската опера Маша Илиева. Броят стана много известен. За съжаление преди всичко със скандала, който предизвика. А всъщност това е една от най-красивите сесии публикувани някога по страниците на въпросното списание.
По скромното ми мнение това е и най-добрата сесия за българското списание въобще, но това си е лично наблюдение и не искам да го натяквам на никого. От години се бях възхищавал на харизматичното излъчване на Маша от сцената или дори от екрана. Но тези фотографии я поставиха в нова, още по-въздействаща светлина. Типично по български, навсякъде се коментираше скандала, а не невероятните кадри на Васил Къркеланов.
За щастие времето отминава и отсява важното от останалото. Днес остава само възхищението към модела и автора на тези произведения на изкуството. Причината за този пост, макар и неразделна част от моето ежедневие, е съвсем обикновена - акварелът, който ме гледа от стената. Поводът обаче е много специален - днес Маша Илиева има рожден ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар