През седмицата пътувам често и дълго с обществен транспорт. Когато не съм зает с това да зяпам хората около мен или да подобрявам рекордите на игрите на телефона си обичам да чета. Почти винаги имам книга или списание под ръка или просто някакъв флайър, който съм забърсал кой-знае-откъде препускайки към коловоза. Така миналата седмица за 3 дена прочетох една доста обемиста книга. По-точно: почти прочетох.
На четвъртия ден осъзнах, че ме чака повече от час лашкане по влакове и автобуси, а до края на книгата ми остават двайсетина страници. Сметката беше проста: щях да си запълня не повече от четвърт час и после да мъкна цял ден тухла от 400 страници, подвързани с тежки твърди корици. Прошепнах нежно на книжката "маняна" и си взех друга с идеята още същата вечерта да дочета ритуално оставащите страниците. Вечерта бях уморен. Дойде уикенда и два дена правих какво ли не, само не седнах да чета. После понеделник, вторник и т.н.
Днес, 10 дена по-късно, книгата все така чака да бъде дочетена, а аз се питам наистина ли щеше толкова да ми дотежи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар