Две неща относно лебедите не спират да ме изумяват: тяхната неповторима суета и изключително непохватната им походка, когато са на сушата. Днес за пореден път се насладих на първото.
Ярките слънчеви лъчи, изпълнили и най-далечните кътчета на стаята, най-накрая ме примамиха и реших да изляза да се поразходя. Разбира се, оказах се изигран. Слънцето наистина беше страхотно, небето - бистро синьо и ясно, тук-таме плуваха пухкави бели облачета, абе идилия. Да, ама не! Не стига, че беше кучи студ, ами и вътърът пронизваше през якето и пуловера и режеше като назъбен капак на нескопосано отворена консерва. След като така или иначе вече бях излязъл, реших поне да се възползвам от ярката светлина и да поснимам.
Поех към така обичаното от мен Пристанище, за което специално ще попиша някой път. Там с изненада освен обичайните многобройни патици, ме посрещнаха ято чайки и четири лебеда. Като се приближих до брега и извадих апарата, два от лебедите доплуваха на по-малко от метър от мен и без капка свян или страх започнаха да позират. Стана ми толкова забавно като ги гледах как се "бутат" кой да заеме централното място пред обектива, че забравих за снимките. Виждайки, че се суетя и не предприемам действия, увековечаващи неземната им красота, пернатите модели се отдалечиха.
Ярките слънчеви лъчи, изпълнили и най-далечните кътчета на стаята, най-накрая ме примамиха и реших да изляза да се поразходя. Разбира се, оказах се изигран. Слънцето наистина беше страхотно, небето - бистро синьо и ясно, тук-таме плуваха пухкави бели облачета, абе идилия. Да, ама не! Не стига, че беше кучи студ, ами и вътърът пронизваше през якето и пуловера и режеше като назъбен капак на нескопосано отворена консерва. След като така или иначе вече бях излязъл, реших поне да се възползвам от ярката светлина и да поснимам.
Поех към така обичаното от мен Пристанище, за което специално ще попиша някой път. Там с изненада освен обичайните многобройни патици, ме посрещнаха ято чайки и четири лебеда. Като се приближих до брега и извадих апарата, два от лебедите доплуваха на по-малко от метър от мен и без капка свян или страх започнаха да позират. Стана ми толкова забавно като ги гледах как се "бутат" кой да заеме централното място пред обектива, че забравих за снимките. Виждайки, че се суетя и не предприемам действия, увековечаващи неземната им красота, пернатите модели се отдалечиха.
Все пак, малко по-късно единият се завърна и с общи усилия сътворихме няколко лоши и една (май) хубава снимка. Не съм сигурен дали остана доволен, тъй като имаше доста намусено изражение. Но може би това се дължеше на вятъра.След няколко минути и още дестина кадъра (кой от кой по-лоши), реших в името на собственото си здраве и това на модела си, да се пораздвижа и да сменя позицията. (За вятъра вече споменах по-горе...)
Другата двойка лебеди поне не се караха за внимание. Вместо това дефилираха царствено, редувайки се в ролята на фотомодел. От всичките снимки си харесах един профил и един анфас, които след минимална обработка, реших да кача и тук.За съжаление не мога да преценя дали "портретите" са на двата различни лебеда. По-скоро бих гласувал за това, че е един и същ.
Междувременно вече усещах първите симптоми на тежко главоболие, предизвикано от силния вятър. Опаковах апарата, сбогувах се с благодарност с лебедите и поех към към къщи. Надявам се снимките да са ти допаднали! Благодаря за отделеното време!
П.П. Относно непохватната походка на лебедите на суша... Ако си представиш клатушкането на пингвин, умножиш го по 3 и го качиш на щъркелови крака, но с патешки ципи... Нещо подобно е. Само дето и на сушата са доста бързи и освен това хапят лошо. Тъй че внимавай и винаги се оглеждай накъде можеш да избягаш! ;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар