tag:blogger.com,1999:blog-91914047711404858002012-01-25T12:16:39.891+01:00Marin Petrovnoreply@blogger.comBlogger601100tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-70335016187735278842009-09-20T23:08:00.004+02:002009-09-20T23:12:36.174+02:00

Из разговор с моя ученичка на 11 години:Тя: Има ли грозни пиеси за пиано?Аз: ??!!?...!!??...ъъъ...Тя: Като порасна ще напиша най-грозната пиеса за пиано! Непременно ще е толкова грозна, че всички ще искат да я свирят!

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-58411134768981346552009-09-15T22:21:00.004+02:002009-09-15T22:32:56.466+02:00

Сънувах старото си училище. Отдавна не ми се беше случвало. Стаите бяха не така както ги видях лятото след множество ремонти, а така както ги помня отпреди 6 години, когато завърших. Беше началото на учебната година. Бяхме още във ваканционно настроение, споделяхме летни преживявания и се радвахме да се видим отново.Чак като станах и започнах да разглеждам разни сайтове из интернет се сетих, че

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-19315056775691762902009-08-31T10:49:00.003+02:002009-08-31T11:05:07.258+02:00

Вчера пак покарах край реката. Този път от Верден в Есен, та до моста в Дуисбург, който е на 2 км от вкъщи-то. Беше по-малко като километри (малко под 35), но не и като удоволствие. По-малко, защото се успах сутринта и тръгнах час по-късно. И защото бързах да се прибера, за да гледам белгийското състезание на Спа. Удоволствието беше голямо, защото си купих нова седалка и вчера беше първият

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-60736863439131624962009-08-22T13:59:00.006+02:002009-08-22T17:17:07.665+02:00

Днес съм рожденик, всъщност нищо специално. Няколко милиона празнуват днес освен мен, така че не е кой знае какво. Специалното е, че сам си направих най-хубавия подарък. Станах в седем, в осем се качихме на влака, в девет бях в Бохум (но не някъде близо до Анчето, а в Даалхаузен), слязох от влака и останах сам с колелото. И като хванах пътеката край реката (Рур), та все по нея, все по нея докато

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-64969296940854835042009-08-18T00:18:00.006+02:002009-08-18T00:51:29.932+02:00

Петел.Фонтан.Скали.Мост.Пясъчник.Вятър в листата.Есен в Есен.Момиченце.Посипващо си краката.С песъчинки.(Пясъкът на нейните игри.Пясъкът на моите спомени.)Залез.Пейка.Неуспешен опит за хайку.Момче пита момиче wie heißt du?...

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-65679267263915477572009-06-27T16:11:00.008+02:002009-06-27T16:36:52.327+02:00

Годината започна толкова готино с тази януарска страница на кухненския ни календар: После видях плакат за изложбата Тулуз-Лотрек и звездите на Монмартър в Schloss Cappenberg, който всъщност е само на около час път от вкъщи. Вместо веднага да се метнем на влака, отлагахме докато не наближи дипломния ми изпит и... сбогом, монмартърски звезди!Миналата седмица докато се разхождах, погледът ми попадна

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-14004730122805656372009-04-19T00:00:00.001+02:002009-04-19T00:00:02.088+02:00

...или Easter Bunny got hot! Оригиналът тук.

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-7601654928443374522009-03-12T18:10:00.004+01:002009-03-12T19:05:44.702+01:00

Утре е петък, 13. Миналият месец 13. пак беше петък. Следващият петък на 13. число е ноември. Не съм сувеверен и дори харесвам 13 като число, защото моята буква е 13-тата от азбуката (и от кирилицата, и от латиницата). Миналият месец обаче въпросният петък беше поредица от (дребни, но дразнещи) произшествия и неудачи. Ако утре ситуацията се повтори обмислям да си взема болнични за ноемврийския

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-1825716089982164432009-02-26T23:51:00.003+01:002009-02-26T23:58:06.444+01:00

Знам, че е гадно професионално изкривяване, но въпреки това ще споделя.Гледам снимките от този пост без да съм прочел нито ред от него, даже заглавието. Стигам до петата (първата, която показва интериора) и инстиктивно си казвам каква хубава камерна концертна зала. После вече виждам, че е параклис и въпреки това липсата на роял продължава да ми се набива на очи. Интересно дали акустиката би била

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-92061281636571336032009-01-29T19:51:00.009+01:002009-01-29T20:23:54.368+01:00

Дойде време да се out-на. Не, не за тези наклонности, а за професионалната ориентация. Следвам класическа музика, свиря на пиано. Не, не се шегувам и да, това може да бъде предмет на следване. (Между другото това е причината да съм в Германия.) Миналата седмица (на 19.01) свирих с триото си дипломния изпит по камерна музика. Какво е трио? - Тук и тук. А какво е камерна музика? - Тук и тук.А какво

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-54266241553546582252009-01-05T19:52:00.002+01:002009-01-06T10:37:19.291+01:00

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-39263704871935270302008-12-19T00:07:00.003+01:002008-12-19T00:18:46.823+01:00

Помните ли тази бутилка? В това кашонче обичайно домуват 6 такива.Наздраве!

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-44528467201673760752008-12-05T00:51:00.004+01:002008-12-05T01:03:44.498+01:00

Разглеждам блога на едно вдъхновяващо/вдъхновено момиче, чудя се и се мая какви странни и готини хора ходят по тая земя и продължавам безцелната си разходка из нета. Отварям нова страница. После друга и друга. Машинално възприемам и текст и картини. Прехвърлям се от връзка на връзка. Портокаловото стихотворение вече почти е пропълзяло зад ъгъла на моментната памет, всеки момент ще изчезне в

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-86944468841920416912008-11-07T21:04:00.005+01:002008-11-07T23:32:08.973+01:00

Петролна сéдмица е заглавието, за всички, които като мен не го разбраха на първо четене.В понеделник гледах Syriana. Филмът не е лош, но посланието му малко ми убягна. ОК, всичко е режисирано от лошите копелета с много власт и пари, и пари и власт. Е съвсем ли няма изход от задънената ситуация?Вчера пощальонът пак е звънял, но не е намерил никого вкъщи. Затова днес ходих до най-близкия пощенски

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-55608981176446358092008-10-29T11:58:00.010+01:002008-10-31T11:44:32.503+01:00

Пощальонът тъкмо звънна. Официално излезе на пазара на 29 септември т.г. Внос от Щатите, закупен по иБей от магазин, регистриран в Швейцария, но с банкова сметка в Германия.От Verve явно следят блога ми, но за съжаление не много внимателно. В албума има ремикси на две парчета на Луис Армстронг, както и едно на Ела Фитцджералд. Дует обаче няма. Ще чакам търпеливо част 5.Чудя се дали да му лепна

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-25058492864769622422008-10-19T00:44:00.003+02:002008-10-19T00:49:38.263+02:00

Анчето пак е в ролята на муза. Мислех да пиша дълъг пост, за това как и защо се бях ядосал днес. Даже му бях измислил особено хитроумно заглавие. Обаче сега предпочитам да оставя само тази снимка.

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-84197355452036090522008-10-09T00:33:00.013+02:002008-10-09T00:54:55.438+02:00

Заиграх се с Пейнт-а, ... В Началото имаше само добро и зло.Червеното е кръв, живот.Жълтото е усмивка, добро настроение.Синьото е небе, свобода.Зеленото е Земята, която те храни, и която приема тленото ти тяло. Синьо в черното - свободата след края.... а после се опитах да тълкувам.

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-54989317143632559772008-10-08T23:03:00.005+02:002008-10-09T01:41:35.038+02:00

Дискът най-сетне е у дома и се върти безспирно в дека за ужас на съседите и мое удоволствие. Впечатленията набързо:1. Дискът е в картонена обложка, а не в пластмасова кутийка. Също както Verve//Remixed.2. По звучене се доближава до втората компилация от поредицата.3. Дизайнът на обложката е все така пасващ на съдържанието. Аудио-скулптората е на Микал Хамийд, но (според мен) запазва настроението

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-77825014483459034282008-10-07T23:33:00.010+02:002008-10-08T10:17:50.825+02:00

Какво му трябва на човек за да прекара в четене няколко приятни часа? Приятно четиво, логично. Само по себе си, това е напълно достатъчно според мен. Оказва се, че за много хора четенето просто не е същото изживяване без аксесоарите. И нямам предвид обикновени пултове за маса или край фотьойла; хартиени, магнитни или текстилни обекти за отбелязване на страницата или пък временна подвързия, която

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-5154942863977499022008-10-06T20:39:00.018+02:002008-10-08T23:03:23.734+02:00

...от лошото време, нали? Само че:Нещото, което най-силно ме впечатли в началото на пребиваването ми из полята долнорейнски, беше дъждът. В продължение на 2 седмици валя всеки ден. Бях ужасèн. В рамките на 14 дни видях повече видове валежи, отколкото за половин живот в България. Доста бързо осъзнах колко ценен наистина е чадърът ми. За мое голямо съжаление (беше ми подарък от близък човек), той (

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-89454490475923045552008-10-04T23:23:00.008+02:002008-10-05T12:35:16.759+02:00

Паркът около Villa Hügel.Пак там.Не знам защо фенерите ми заприличаха на плодове. Натежали по стъблата, превили снага под тях;сочни и узрели, сякаш на една ръка разстояние.Очакващи да се протегнеш и да вкусиш от тях.

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-87558154436012091422008-10-03T23:21:00.009+02:002008-10-04T00:05:38.339+02:00

1. Защото никога нямаше да ми хрумне подобна комбинация.2. Защото дори да ми беше хрумнала, по всяка вероятност (доколкото се познавам) щях да използвам червено за топката. Което може би щеше да подсили абсурдността на ситуацията, но също и асоциацията с клоунски нос. Така цялата инсталация щеше повече да загуби, отколкото да спечели.3. Няма три. Просто не ставам и толкоз.4. След като няма три се

Marin Petrovnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-17628875112998476932008-10-01T22:23:00.001+02:002008-10-01T22:25:28.660+02:00

Зимата дойде и в нашата кухня:пак пием чая черен, силен и горещ.

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-470353888366524102008-09-24T21:12:00.002+02:002008-09-24T21:50:15.368+02:00

URSPRUNG е второто най-добро вино, което съм опитвал досега. И най-доброто немско. Миналата година получих бутилка от реколта 2006 като коледен подарък. Първото силно впечатление дойде от минималистичния етикет. После се добавиха и вкусовите качества. Не съм специалист и не бих се впуснал в описания на аромат, плътност, основа, послевкус и т.н. Като на любител, виното ми допадна страшно много.

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-9357509259096128212008-09-19T19:54:00.006+02:002008-09-19T20:44:07.751+02:00

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-23097049480393446832008-09-19T19:54:00.005+02:002008-09-19T20:43:40.929+02:00

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-624496791578851832008-09-11T08:44:00.005+02:002008-09-11T10:02:14.520+02:00

Историята започна преди около 3 години, докато си бях в България за лятото.В една галерия видях акварел с голо женско тяло, който ме привлече както се казва от-пръв-поглед. Напомняше ми страшно силно за една фотография - част от сесия, която обожавам. Разликата идваше единствено от леко променената гледна точка спрямо модела. Светлина, сенки, цветове, състояние и атмосфера - всичко останало беше

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-61686616530773634192008-09-09T00:43:00.002+02:002008-09-09T00:47:46.769+02:00

1944 отвориха вратата и пуснаха духовете. 45 години по-късно я затвориха. Днес все още не знаем какво остана отсам и какво от другата страна.

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-5759583800191796352008-09-03T19:35:00.003+02:002008-09-03T20:45:14.596+02:00

Гала е на седем, тъкмо тръгна на училище. Живее с мама, татко и двамата си братя в еднофамилна къща в предградие на голям немски град. Има пони, което посещава веднъж седмично заедно с мама и треньора по езда. Освен това ходи на балет и взима уроци по пиано. Всичко в стаята й е розово - стените, килима, мебелите, куклите. Дори колата на куклата е нереално розова. * * * * *Гала наближава

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-54035395085746912672008-08-31T20:22:00.005+02:002008-10-08T00:49:22.785+02:00

През седмицата пътувам често и дълго с обществен транспорт. Когато не съм зает с това да зяпам хората около мен или да подобрявам рекордите на игрите на телефона си обичам да чета. Почти винаги имам книга или списание под ръка или просто някакъв флайър, който съм забърсал кой-знае-откъде препускайки към коловоза. Така миналата седмица за 3 дена прочетох една доста обемиста книга. По-точно: почти

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-14334684187335191792008-08-31T20:06:00.005+02:002008-09-01T08:57:40.600+02:00

олтарът е от менот вас - религията и жертвата

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-87682421748616323532008-08-29T23:08:00.005+02:002008-08-30T00:06:07.497+02:00

SEHENLERNEN е една от онези на пръв поглед безполезни кампании, които особено много ме радват, придавайки на познатото нов чар и ме изпълват с усещане подобно на очакването на нещо приятно.На ключови места в града (площади, кръстовища, гари, музеи, паркове) се разполагат големи едноцветни рамки. Те фокусират вниманието на хората "кадрирайки" елементи от градския пейзаж - сгради, фасади, тротоари,

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-26296258202648283892008-08-28T00:24:00.004+02:002008-08-28T01:41:50.428+02:00

След Drive-In магазини, ресторанти и кина идва ред и на подобна църква. Дори не е само една, както показа бърза проверка. Притеснителното е, че почти не съм изненадан. Питам се обаче какво ще последва.Неволно се сещам за един цитат от Алберт Швайцер: Който вярва, че е християнин само защото посещава църква, греши. Все пак човекът не става на автомобил, влизайки в гараж.

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-66801360759966970802008-08-27T19:37:00.006+02:002008-08-30T12:48:07.787+02:00

До скоро я бях виждал само по архивни снимки и старите черно-бели кинопрегледи. Но миналата седмица се изправих лице в лице със соц-лимузината.Под капака не знам, но на външен вид возилото беше перфектно, метал и стъкло бяха лъснати до блясък. И това близо две десетилетия след Промяната. Както са казали римляните:CARS LONGAVITA BREVIS

Marin Petrovnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-15862191305039564912008-08-26T23:31:00.004+02:002008-10-08T00:49:51.469+02:00

Какво свързва Howerd Fast, Владимир Набоков, Peter George, Arthur Clarke, Anthony Burgess, William Makepeace Thackeray, Stephen King, Gustav Hasford и Arthur Schnitzler?Който може да чете има голямо предимство обича да казва един мой познат. И е прав. Не елементарната грамотност да разпознаеш поредица от символи. ОК, без нея не може. Важното обаче е умението (не)съзнателно да превръщаш в живи

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-66101212655635621292008-08-24T23:00:00.008+02:002008-08-25T00:25:36.878+02:00

Речна гара на р. Рур в Мюлхайм. Няма да е истински пристан без корабче. Чудя се какво ли указва този знак? А ето го и водното колело! Залезът, следващ ме по пътя към дома.

Marin Petrovnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-52908905812922662732008-08-24T22:39:00.012+02:002008-10-09T01:06:47.831+02:00

Ще опитам да подредя събитията по важност.1. Робърт Плант стана на 60. Нека the hammer of the gods го води още дълги години по този свят и не го праща без време във Валхала!2. Станах на 24 и точно толкова свещи имаше на специално направената за случая торта. Отдавна не бях духал свещи, видяха ми се страшно много.3. Прибрах се в Германия и интернетът в немското вкъщи най-сетне тръгна.4. Научих

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-54756978647780199492008-08-20T10:42:00.003+02:002008-08-20T19:40:59.605+02:00

Частичното лунно затъмнение в нощта между 16 и 17 август беше особено красиво, нали?

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-1778111837458544692008-06-25T15:22:00.004+02:002008-06-25T15:26:07.354+02:00

Безлунна лятна нощ, студен вятър.В тъмнината на безкрая пръснати изцъклени звезди -прозрачни стъклени топчета.Къде избягаха децата, които играеха с вас?

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-35762459130068808032008-06-23T21:04:00.003+02:002008-06-23T21:17:06.943+02:00

Преди време Еленко сподели, че си е харесал къща.Тези дни дойде и моят ред.малка спретната къщуркабез липи отпредот стомана е сглобенаи с голям бюджетдва етажа приютяваарка в стил "go-tic"ако ти е интереснопробвай този клик

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-6951562460570743012008-06-19T19:52:00.003+02:002008-06-19T20:06:30.682+02:00

Наскоро осъзнах, че малко по малко наближавам възраста на баща ми от времето, когато аз съм се появил на бял свят. На годините, на които съм в момента, той вече от две години е бил заедно с майка ми. Случайно или не и аз имам сериозна връзка от две години. Историята се повтаря, знам. Точно това ме притеснява. Замислих се за онези важни и (уж) незначителни епизоди от младостта му, които той е

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-31363613016261616942008-06-16T16:57:00.007+02:002008-09-24T21:54:05.483+02:00

1. Интернетът от Алис идва бавно. Толкова бавно, че вече станаха почти два месеца откакто го чакам. Надеждата крепи човека, казват. Мен ме крепи безплатният училищен нет. Блогът ми обаче е нещо прекалено лично, за да пиша от обществен компютър в него. Вас какво ви крепи?2. Бюджетът на новото колело надхвърли почти 4 пъти този на старото. Със старото навъртях около 1000 км за една година. Сега с

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-1698446528658610232008-04-08T14:15:00.003+02:002008-04-08T14:33:50.519+02:00

...мълчанието ми последните седмициВместо начало:Най-искрените ми извинения към Кабоми!Смених си резиденцията и направих няколко епохални открития:1. Двойка студенти (и двамата сме под 25) могат да притежават убийствено количество мебели и предмети, което предполага наемането на средноголям микробус, а не както ние направихме - най-малкия и по този начин се наложи да правим два тура между старото

Marin Petrovnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-78943523955259267472008-03-28T17:49:00.013+01:002008-09-24T21:54:59.750+02:00

Това е моят отговор към коментар на Кабоми, който тя написа по повод тази публикация. Не се изживявам като сноб, нито имам намерението да влизам в подобна роля. Не съм специалист и не разбирам нищичко от тънкостите на материята "приготвяне на чай". Не искам да убеждавам никого в нищо. Нямам кауза или призвание. Не търся никаква облага. Само удоволствие от пиенето на чай. Просто споделям

Marin Petrovnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-13322544297580884902008-03-27T13:28:00.007+01:002008-12-09T14:54:03.605+01:00

...или Покана за чай.За снимката позират: синята лъжичка, с която дозирам чая в синята кана. Синята торбичка, в която чаят запазва ароматните си качества за по-дълго време. Синята чаша върху синята чинийка, без които чаят просто не е същия!Желаещи да се присъединят?

Marin Petrovnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-26637943213926167402008-03-26T19:01:00.006+01:002008-09-24T21:56:58.742+02:00

Днес попаднах на тези прекрасни редове за положителните емоции, свързани с пиенето на чай. Замислих се и осъзнах, че всъщност чаят е силно подценяван. Защото освен много положителен, той може да бъде и много отрицателен. И точно това го прави толкова истински и неподправен.Прибързаният чай. Ако запариш зелен чай с прекалено гореща вода, вместо успокояващата му свежест усещаш тежък, горчив вкус на

Marin Petrovnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-12129104310506285462008-03-25T18:56:00.015+01:002008-12-09T14:54:04.029+01:00

Днес е Благовещение. Затова, въпреки че са Велики пости, днес се разрешава вкусването на риба. Подбирайки разни рибни деликатеси, с които да отбележим празника, попаднах на тези очарователни филенца от пъстърва.Като никога се зачетох в етикета:"Крехки филета от пъстърва" и т.н. "произход: виж печата". Погледнах долу вдясно - Bulgarien.Не съм сигурен дали непременно е повод за гордост, нито дали

Marin Petrovnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-46090437716696271572008-03-25T14:11:00.004+01:002008-03-25T19:16:31.032+01:00

Гледам през прозореца как цялата улица е обляна от светлина. Слънцето се оглежда в мокрия асвалт и сякаш се радва само на себе си. Небето е чисто и светло като от пощенска картичка. Тук-таме някое пухкаво бяло облаче препуска по безкрайната синева. Идилия. А само преди минути облаците бяха застрашително надвиснали и само островърхият покрив на отсрещната къща ги спираше да не ни смачкат с тежката

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-25484085139147284332008-03-24T11:26:00.001+01:002008-03-24T11:28:40.024+01:00

Когато бях на 15 бях фен на импресионизма. И най-вече на Ван Гог. А на 15 бях доста отдавна. Това ми тогавашно увлечение беше логично продължение на бащиния (много добър) вкус. Солидно подкрепено с голямо количество албуми с репродукции, които той беше събирал с години. Сега предпочитам Климт. Имам и други любимци, но той се откроява. Побиват ме тръпки, когато усещам как изпипаните до най-малката

Marin Petrovnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-26511312639107235532008-03-22T01:45:00.005+01:002008-10-09T01:09:30.475+02:00

Предпочитамчерен чай пред черно кафе,черен шоколад пред черен хайверBlack Sabbath пред Черно фередже,черен Mercedes пред черно BMW,Black Jack пред Черен Петър,Черно море пред чернозем,черна техника пред техника на черно,Black Bush пред Black Ram.

Marin Petrovnoreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-65368466648720391742008-03-20T19:32:00.010+01:002008-03-27T00:33:10.914+01:00

Тя е бяла. Тя е брюнетка. Тя пее невероятно блус. И не, тя не се казва Ейми Уайнхаус. Името й е Дорона Алберти. Италианка е, но живее в Ротердам. Тя пее в албума Sex'n'Jazz на Gare du Nord. Въпреки измамно френското име, Gare du Nord са холандци. Не мога да разкажа историята на Дорона без преди това да разкажа тяхната.Всичко започва, когато Док (Ferdi Lancee) и Инка (Barend Fransen) се запознават

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-17701092779133718402008-03-20T01:08:00.005+01:002008-09-24T21:57:54.475+02:00

Кое е общото между Конфуций, Марко Поло и Гери Халиуел? Чети по-надолу, за да разбереш! :-)Откривам нова рубрика. Не че имам много читатели, но пък се надявам те (читателите) да дойдат с времето. Идеята е следната: избирам си нещо, което е привлякло интереса ми. Евентуално споделям защо. Или пък не споделям. Следват моите 5 неща, които (може би) трябва да знаеш за... въпросния предмет.Не

Marin Petrovnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-27867146267812716112008-03-14T03:05:00.000+01:002008-03-14T03:06:04.932+01:00

Докато съм още на гребена на музикалната вълна с предния си пост...Както се вижда в един от безмислените списъци с линкове вдясно от този пост, доста често от колоните вкъщи или от слушалките, когато съм on the road звучи музиката от поредицата //Remixed на Verve. Става въпрос за компанията, а не за групата. Проблемът е в това, че от много превъртане научих и двете тави, които имам щастието да

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-840421190533965052008-03-13T19:35:00.006+01:002008-03-14T00:18:34.566+01:00

Джазът е начин на живот. Изтъркано и банално, но вярно.Джаз е, когато си на дъното, когато ден и нощ са еднакво черни. Когато можеш да дишаш, но не можеш да си поемеш въздух. Когато ти е най-тежко и не виждаш изход от ситуацията.Джаз е, когато си на върха на щастието, когато светът е в краката ти и е твой. Когато цветовете са по-ярки от всякога и можеш да летиш. Когато ти се иска да крещиш от

Marin Petrovnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-23764850232998636152008-03-13T00:48:00.006+01:002008-03-13T00:57:56.731+01:00

На дъното на старата си канаподреждам сухи чаени листа.Добавям билки и парченца плодове,заливам ги с горещата вода.Разгръщам овехтяла книга, слушамкак Нина пее тихо за деня.На пламъка на свещ света събирамвъв чаша ароматна топлота.

Marin Petrovnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-61725330399989718852008-03-08T09:03:00.011+01:002008-12-09T14:54:04.296+01:00

Започвам с това, че не съм пушач и нямам iPod.По принцип винаги съм намирал рекламните плакати на British American Tobacco свързани с марката им Lucky Strike за особено успешни. Дори за един убеден непушач като мен, билбордовете им са един вид привлекателни. Последният, който видях обаче ме оставя с леко раздвоени емоции. Рекламата продава не просто продукта, а принадлежност: "Всъщност си мухльо?

Marin Petrovnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-78750466770919478642008-03-06T12:23:00.007+01:002008-03-28T23:33:56.320+01:00

Както вече споменах съм голям фен на най-циничния и саркастичен ТВ-доктор - Хаус. Това, което не съм споменавал е, че съм още по-голям фен на шедьовъра на Копола Апокалипсис сега. Толкова много е написано и казано за този филм, че едва ли мога да добавя нещо ново. Ако все още не си го гледал, вече знаеш за какво да питаш в кварталната видеотека довечера.Та... Малко преди края на епизод 9 от втори

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-25175710415726962502008-03-03T19:55:00.025+01:002008-12-09T14:54:04.829+01:00

Две неща относно лебедите не спират да ме изумяват: тяхната неповторима суета и изключително непохватната им походка, когато са на сушата. Днес за пореден път се насладих на първото.Ярките слънчеви лъчи, изпълнили и най-далечните кътчета на стаята, най-накрая ме примамиха и реших да изляза да се поразходя. Разбира се, оказах се изигран. Слънцето наистина беше страхотно, небето - бистро синьо и

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-67041940679089421672008-03-02T13:31:00.007+01:002008-03-03T02:02:58.499+01:00

Ако с предния си пост съм успял да събудя някакви, макар и минимални симпатии, смятам с този да ги изкореня. А после да изпепеля почвата, на която са поникнали.Става въпрос за списъка с недостатъците ми. Той разбира се е по-дълъг от 4те тома на Война и мир. Ако си мислиш, че всеки си ги има и в момента просто “се правя” – прав си... но само донякъде. Говоря за онези мои разбирания, които успешно

Marin Petrovnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9191404771140485800.post-36044030681236299742008-03-02T01:24:00.006+01:002008-03-28T23:31:54.278+01:00

Здрасти! Не съм сигурен защо въпреки солидната порция ентусиазъм, с която стратирах първия си блог, той така и не просъществува... в смисъл - зарязах го (или той-мен, не знам). Надявам се тук поне да съм по-редовен с писанията си. Предполагам, че понякога ще оставям само снимка, клип или песен. Не ме съдете строго за това. Хм... Минавам на "ти". Ако много държиш да видиш резултатите от

Marin Petrovnoreply@blogger.com1